Как да започнем дения си с Йога (лична програма)

Един добър начин да започнете деня си: Йогийски упражнения.

Процедурата отнема макс. 15-20 минути и се провежда веднага след ставане, след като сте свършили с тоалета си и сте направили т.н. 100 утрешни крачки и сте загрели с комплекса слънчеви упражнения.
Проветрете добре стаята преди да започнете.

Начало: Слънчеви упражнения
Това е загряваща процедура упражнения която е идеална подготовка за по-сложните упражнения които предстоят. При липса на време за друго, 5-6 повторения на слънчевите упражнения са достатични да ви тонизират и подготвят за деня.
Много е важно да спазвате правилата за дишането при изпълнението на упражненията.

1. Застанете прави, с прибрани крака и ръце поставени отпред на гърдите. (Издишайте)
2. Вдигнете ръце нагоре и се наведете силно назад (Вдишайте)
3. Наведете се силно напред, така, че да докосвате върха на пръстите на краката с пръстите на ръцете си. Опитайте се да го направите без да сгъвате краката си в колената. (Издишайте)
4. Вдишайте и изтеглете десния си крак силно назад, клекнете напред върху левия и опрете ръце на пода.
5. Задръжте дишането и изтеглете и левия крак назад до десния, като останете да се подпирате на ръце.
6. Продължавайте да задържате дишането и бавно наведете и долепете тялото си до пода (носът не трябва да опира земята). (Издишайте)
7. Вдишайте и вдигнете горната част на тялото си, като се подпирате на ръце.
8. Вдигнете и таза си от земята, като продължавате да се подпирате на ръце. Задръжте дишането.
9. Изтеглете десния си крак напред (позата е аналогична на поза номер 4.) Задържайте дишането.
10. Приберете и левия си крак напред и се изправете в поза, аналогична на номер 3. Издишайте.
11. Изправете се вдигнете ръце нагоре и се наведете силно назад. Вдишайте (позата е аналогична на номер 2.)
12. Издишайте и се изправете. Съберете ръце пред гърдите. (Изходна поза номер 1)

Повторете загряващия комплекс 5-10 пъти. Не забравяйте да се концентрирате върху дишането.


Следващата Асана която ще изпълните е Матсиендрасана (извивка на гръбнака). Това е една от най-пластичните и естетичните пози. Тя усуква гръбнака по цялата му дължина, поддържа гъвкавостта и жилавостта му и спомага за по-доброто оросяване на тази важна част от тялото ни. Не се плашете ако при изпълнението на асаната гръбнакът ви започне да пука като картечница - нормално е :)

Матсиендрасана:




1. Седнете с изправени напред крака.
2. Вдигнете десния си крак, сгънете го в коляното и поставете петата му от другата страна на лявото ви бедро, до коляното на левия крак.
3. Сгънете левия крак и го приберете, така, че петата да е до десния ви хълбок.
4. Сега се завъртете надясно, опрете лъкатя на лявата си ръка в десния крак и се опитайте да хванете ходилото с ръка.
5. Използвайте лявата си ръка като опорен лост в десния крак и продължете да се завъртате надясно. Продължете доколкото ви е комфортно. Нормално е на този етап гърбът ви да започне да пука.
6. Свийте дясната си ръка зад гърба и се опитайте да докоснете лявото си бедро. Това прави извивката още по-голяма.
7. За максимална извивка на гърба, опитайте да държите гърба си колкото се може по-изправен. В най-крайната поза задръжте за 6-8 вдишвания, след което бавно се върнете в изходна поза.
8. Повторете същата процедура, този път с другия крак, като се завъртите наляво.


Завършваща асана - Сиршасана. Стойка на глава.
Тази асана изисква известни упражнения преди да започнете да я прилагате с лекота. Ако сте начинаещ в нея, ще ви е необходима добра книга за Йога (Тук препоръчвам "Йога" на един от най-добрите български Йоги, Венцеслав Евтимов), или тренировки под ръководството на учител.





При овладяване на асаната, опитайте да я задържите до 10 минути без прекъсване.

Сиршасана е наречена "цар на асаните". Ефектите и са многобройни и благоприятни. Тя спомага гръбнака, прави го по-гъвкав и устойчив, подобрява и придава грация на походката, засилва мускулатурата на трупа, влияе върху констипацията и т.н. При тази поза, притокът на кръв към главата нараства, благодарение на което кожата се освежава и лицето излъчва здраве. Позата въздейства добре на мозъка благодарение на увеличения приток на кръв и по-доброто насищане с кислород.


Добре е да завършите серията упражнения със Савасана (себеотпускане, 1-3 минути или повече).

Ноемврийско хаотично

Не съм писал тук от сума ти време, а като извинение бих се измъкнал с вечното оправдание "имам много работа". И донякъде няма да излъжа, така е. Ако трябва в момента с една дума да опиша какво е състоянието на нещата, тя е "каша" :)
Некъф организиран хаос, който успявам да бутам по инерция.

2 поредни вечери се разписахме на архитектурните награди ВИЗАР в националната художествена галерия, при което настинах добре от студа навън. Вчера и днес пропуснахме заради клаузури във УАСГ-то. Миналия уикенд прекарахме цял ден да търсим квартири с Джовани и Вальо, но пак ударихме на камък. После ми се размина много късметлийски след един забранен ляв завой + изтекъл талон за годишен преглед + невалиден стикер гражданска отговорност до Mall of Sofia. Почти всеки ден се ходи на кръчма. По-онзи ден сефтосах Апартамент (индийски чай Масала и понички от пълнозърнест хляб). За ИД на Анджи сефтосах South Park. За другата седмица планираме малка екскурзия до Вн при Lil Joro. Утре има РД, на 22-ри пак РД... за 06.12 у нас. На 08.12 ще се ходи в Чепеларе при Джовани и широкалъшката банда. И така... докато се усетиш, губиш мярката...

Плахите ми напъни да възобновя спорта и фитнеса се пресичат от настинки.
Удивително, но все пак успявам да си свърша работата, до голяма степен благодарение на Светлито, която успява да ме организира.
До УАСГ ходя основно за да се координирам с колегите и за кафета.

И на всичката тази простотия все някога трябва да се сложи край!

Септемврийско

И така, честит 9-ти септември на всички другари и другарки!

Хамчи, значи, края на август в Софето не е съвсем зле -- особено когато не си в Софето. Вместо да кеся в града, ходихме до Халкидики със систера. Супер яко място -- разстоянието е горе-долу колкото София-Варна, а като природа е перфектно. Къмпингите са много евтини -- изобщо, това е възможно най-доброто място за да разнообразите почивката, особено ако сте предвидливи да отидете екипирани като за къмпинг (масички, столове, лампи [срещу екстра 4-5 евро, получавате ток в палатките] и прочие), за да не сте принудени да вечеряте и четете в колата. И най-важното, не забравяйте добрата компания -- отидете само свестни пичове за да си правите купона като хората

Бяло море е перфектно за гмуркане, пък хич не е задължително да е с акваланг. Шнорхел/Skin Diving дава също толкова тръпка, особено ако имате харпун, понеже в тези места се подвизават доста интересни риби и твари, между които и октоподи. Водата обаче е ебем ти соленото нещо -- Черно море е сладководно в сравнение с това, защото при попадане на вода в очите, щипе като невидяло, после кожата може да се раздразни от солта. След всяко къпане по нея остава тънък слой сол, който се рони като прашец.
И не на последно място -- един безплатен съвет от мен: Бяло море е опасно, и ако не сте на плаж -- винаги влизайте и излизайте с обувки с дебели подметки и забравете чипкането на плиткото, защото ще ви се стъжни живота както на мен. Още при първото влизане в морето, с тоя кутсузлък, настъпих 2 морски таралежа (sea urchins). А тези таралежи имат толкова особени бодли, че ще се видите в чудо докато ги извадите.


Последни новини:
В София времето е доволно скофтено. С тия 4 почивни дни целия град обезлюдя, което прави шофирането доста приятно занимание, само дето и с кола да си, няма къде да отидеш. Добре, че от 14-ти почвам работа, а от 25-ти почва и даскалото и ще е яко фън :)

Привет на всички. Върнах се, значи, в добрата, стара, прашна, мръсна, претъпкана (и леко намирисваща на старо сирене [в зноен летен ден]) София.

Казах goodbye на Варна
Ама ще ми липсва туй градче, ей! Съвсем се приобщих към атмосферата му. Плажчетата, кръчмичките, заведенията, курсовете по йога, хората, работата, колегите, виличката в Ален Мак, хамака под ябълките, прасковите, гаджетата... Баси, даже и таксиджиите, като се замисля! Ако не друго, поне не са като софийските изедници.

Ама Софето има повече възможности...

Откакто съм тук (понеделник) основно ходя по интервюта за работа (тук е в пъти по-лесно да си намериш работа като архитект, отколкото Варна), но вече ми писна. Мисля да започна на едно място дето хем е баш до ВИАС, хем заплащането е бая приличничко.

Днеска навъртях сигурно 50км из града с колата. Задачките се трупат.
Надявам се обаче скоро да съм на Халкидики за 4-5 дена.

P.S. Знаете ли, че "рицар" на турски е "тенеке бабаит"?

Петъчно

Работа, работа и само работа. Тцъ! И покрай цялата тая работа ме скъсаха по история на архитектурата и другия понеделник ще ходя да се мазня на доцентката за поправка...

Днеска цял ден планирахме с Марто откъде да вземем екипировка за гмуркането в потъналия кораб до Созопол през уикенда, ама се оказа, че де що имало свободна екипировка, всичко е резервирано за уикенда, пък като добавим и вълни 3 бала към уравнението и му теглихме една черта на всичкото.

За сметка на това в един магазин си харесах копие за подводен риболов (без акваланг), супер яка работа, само за 35лв, което скоро ще бъде мое.

Сега мисля да приключвам и да ходя да намеря местенце за вечеря...

zzzz

Аман от жеги! Днес едвам се довлякох до работа, почти без сили. Неделята прекалихме с плажуването и слънчасах яко, та май от тогава ми стана нещо... Както и да е, барикадирал съм се на безопасно място до климатика в офиса и не мърдам докато не захладнее.

Убийствена жега. Тази сутрин се вдигнах в 7:30, душче и тръгнах към уни-то на практика по история на архитектурата. По пътя подбрах Анитo. И понеже съм скръндза и отказвам да дам 20 кинта за нова ISIC магнитна карта-пропуск за университета, минахме през входа откъм пералнята понеже там гардовете пускат по-лесно. И след като доцентката набързо ни определи задачите, аз, Славчо и Роси и Ани цопнахме на Растата в колата и отпрашихме към Варна да си правим практиката. Падна ми се да заснЕмам (имало разлика между заснемане и заснимане) някаква вехта решетка от ковано желязо. Ама вместо туй му теглих една майна и отидох да хапна нещо. По пътя към Севастопол срещнах Майчето, която също замерваше някаква ограда и заедно влязохме в Годзилата. Кафе и палачинки. Заснех каквото можах преди да ми се строши ролетката, след което направих круз до работата да уточня с Мартин едни чертежи и се прибрах. Пльоснах се на кревата и не станах до към 7. Кат' станах ходихме със Слав да вечеряме и сега скучая. А, и скъсах хамака на хазяите и най-позорно се стоварих по гръб на земята като си лежах и после се оплетох като пате в кълчища понеже не можах да се сетя как се връзваше двоен моряшки възел за да оправя поразията.

Интерлюдия
или
Как се става архитект

Та да дум. След един мързелив уикенд плажуване и гледане на филми, обратно на работа.
Фактологията е следната: Понеже отново имам достъп до интернет (в смисъл, на работното място), ще имам повече възможности да пиша тук. И понеже на работно място идва повече вдъхновение, май ще се списва повечко.

А всъщност работата кефи на 100%. Миналата седмица ми дадоха обект, 4-етажна многофамилна жилищна сграда. Бяха 6 чертежа: един разрез, четири фасади и план на покрива. Днес ми дадоха да правя някакво изменение на покривно помещение в друга сграда.

Готиното е, че живея в Ален Мак (точно до Златни Пясъци). Всеки ден правя 2 круза с автобуса до Варна и обратно. Вилата е супер яка. Съквартиранта (Миро от моя курс) също е пич. Изобщо нямам от какво да се оплача в момента направо :)
Може би ако имаше малко повече хора, че всички колеги се пръснаха из страната след сесията.

Чудя се има ли смисъл да се прехвърля да завърша университета някъде на запад. Въртят ми се всякакви идеи за това. Не, че има нещо лошо човек да завърши Български университет, само дето рейтинга на нашите никакъв го няма. Разбира се, връзките са от основно значение във всеки бранш, но дипломата пак си тежи. Пък и е добре човек да види свят. Добре е и да имаш тапия от елитно школо, я MIT, я нещо от сорта.
Ноооо... днеска си съставих малка равносметка какви са шансовете на един млад архитект да пробие на пазара в USA. Казано накратко, работата е доста мизерна. В Америка в архитектурата няма много пари. Ама хич. Най-куриозната история, която чух, е за един познат на сестра ми, който си сменил професията на медицинска сестра, защото там имало повече пари отколкото в архитектурата. Тцъ! Това се казва downgrade!
В USA, големите фирми са като монопол. Привличат всички архитекти, които работят за тях на безценница, а архитектите които могат да си позволят да имат самостоятелна фирма са малко. И съответно повечето бачкаторят за жълти стотинки. Без значение дали са завършили MIT или Харвард. Добрите пари падат или при Project Manager-ите в архитектурните бюра, или след много години стаж, когато станеш Senior Architect, с шестцифрена сума годишен доход.

Хъм. Май ще се целя из Европата.

...when the artist goes away, the analyst sets in...

Какво ново при мен? 2-рия семестър е пред завършване, а междувременно си намерих работа и от 10.07 започвам в едно проектантско бюро --- http://www.e-arch.net -- тук във Варна, като стажант-архитект ;)

Засега нищо не планирам за лятото, освен един foray до Лозенец на 20.07 :) Ще се видя с Диана!!!

Междувременно... ще се опитам да пиша повече тук.

FITNESS

Баси, тренинга ми стана цяла епопея вечеДнеска тренирах за пръв път от 2 седмици -- първо хванах някакъв гаден варненски грип, от който получих и синузит (с влошения от 10 часа лашкане в един "експрес" на БДЖ без изолация, в резултат на което вагона на практика си беше фризер на колела). Та сега тренирам на антибиотици
Изобщо а, да река да напъна малко желязото, и се обажда някаква болежка -- преди месец така разтегнах подраменните сухожилия при изпълнение на Lying overhead extensions (ама коварна травма, ей! Чак на следващия ден се обади, а преди това си бях ОК), че седмица бях извън строя.
Иначе днеска програмата беше бицепс и крака, за бицепса сгъване с права щанга с 35кг 4х и DB hammer curl с 15кг 2x
За крака, клек с 55кг 4х (на тоя етап не смея повече), като хич не съм доволен от формата.и deadlift 2х с 60кг -- това едвам, едвам.... Но мисля, че след месец-два пак ще стигна 75кг
Изобщо мускулните ми групи, които най-добре откликват на натоварването са гръб, пръсти, бицепс, трицепс, рамене и крака. Гърдите ми обаче са пълна скръб. Вече месец се боря да мина летвата от 60 на 62,5кг.

остров Тасос, or there, and back again.

Кой:

Иван     Стефан     Явор     Дани     Ицo

Коцето    Ники

Какво: велопоход
Кога: По великден.
Къде: остров Тасос, северна Гърция.
Как: С автомобили до Кавала, откъдето с ферибот до острова, от там -- с велосипеди.
Колко: лични разходи - малко над 100лв. (50лв за бензин, останалото такса ферибот и наем за велосипед)
Защо: фор дъ пюър фън :)

Начало: След серия разговори с Дани, най-накрая се навих за приключението (мотивиран донякъде от едно ентри в блога на Инатката). Всъщност хептен си нямах представа в какво се забърквам, но както се оказа, начинанието си струваше 110% :) (Дани, едно голямо благодарско за поканата!). Така в четвъртък хванах буса от Варна и на следващия ден бях на място, очаквайки заповеди.

Бандата: Иван Зъбаря, Явор, Костадин, Стефан, Ицката, Данката, аз и Мария, която беше с нас само до Кавала. Срещата -- пред Интерпред. Набързо се запознах с Иван, Марийчето и Коцето, след като първом порядъчно ги изплаших със странния си акцент. След което почти веднага бях въведен "в час" за основните планове. До час групата се събра, и за още толкова се организирахме, екипирахме и тръгнахме.

Оттук-нататък в бърза хронология:

Първи ден: Пристигане в Кавала към 3 през ноща. Щурм за банички в района, където намерихме пекарна. Ферибота е от 8, така, че групата се разпаса, по пейки, под пейки, по земята, а някои опънаха и спални чували на кея. Намерих време да тествам перфектния Cannondale, който ми се падна (благодарско на Коцето). Кафенце в кафенето до кея с Дани (където се беше събрало чисто мъжко съсловие на сутрешна раздумка, заради което сигурно нарушихме поне половин дузина местни неписани правила), после цопнахме на ферито и за малко повече от час бяхме на обетованата земя, гръцко селце със странното име Скала Принос.

От там маршрут Скала Сотирос-Сотирос и предприехме един отчаян опит да достигнем Казавити и манастира Панталеймон, където си бях уговорил среща с Емо (който също се оказа в района). Късен следобед: добираме се до манастира Св.Панталеймон, the rеndezvous point, без следа от Емо. Оказа се, че има друг манастир със същото име от другата страна на планината, а по-късно видях на картата и трети манастир.... дебиш, на тоя остров всички пътища водят към Св.Панталеймон, Бог да прости светията и костите му, ама защо е трябвало да го погребват из целия остров? Бивакувахме в планината, където си стъкмих легло от сухи вършини и изкарах нощта подгрян от скоросмъртницата на Коцето.

Втори ден: Великден. Разбиват ми яйцето във втория рунд. Хапване, стягане и стигаме до Мега Принос и Казавити. Тук в местната таверна се залежаваме докато уточняваме по-нататъшния маршрут. Изкушаваме се с имена, точки на картата, като Paradise beach, или Golden beach. Гръцка салата, узо, маслини и бира в порядъчни количества. По-нататъшният маршрут - неизяснен. Накрая пак дълго цепим през планините в опит да стигнем Панагия. След много часове се оказваме почти в централната част на острова и падането на нощта ни сварва в Мариес (след шеметно препускане по черни пътища край водопадчета, езера и пчелни кошери). Припасите са на привършване, но Дани успява да изпроси няколко бутилки мляко от доящ овчар. Таверна, с последваща нощувка по партизански на плажа в Скала Марион. Този път си намирам перфектен спот под една лодка.

Трети ден: Бърз и лесен преход до Скала Принос, но ферибота е от 2. Размотаване и кръчма. Бирички и узо, и накрая почваме да махаме на всяка жена която мине покрай нас. Ферибот, отпътуване. Равносметка: над 100км с колела за 2,5 дни. Островът е земен рай. I'll be back :)

Living in the Fast Lane

Temporary acceleration, events slip by, scarce reminiscences, forgotten goodbyes, missed acknowledgements, fake sentiments, affected bearing, cool demeanor. Rush of images, colors, smells, tastes, moods, (and even sounds), places, people. Senses, touches, eye-to-eye tension, sometimes even dreams. This is a real hooker.

Whilst not trying my hand at poetry, it kind of sounds like that when I attempt to sum up the last few days. Yes! This is the rush. Not of adrenaline, but the experience of dissolving yourself in a chaotic series of life events. Sometimes this is good, but as with everything else, it should be done in discrete and moderate quantities. Moreover, summer is pending. So, why hurry? :)


Why am I writing in english? I've kind of lost my taste for bulgarian right now.

Но обещавам да се реванширам.

Чукнах 27

Роден на 20.03.1980 в 03:00 АМ.

И тъй -- още една годинка ми се лепна на гърбеца :)

20 март е на границата между зодиите овен и риби. Значи съм ни риба ни рак. Или по-скоро риба, ама с рога. Акула, а не кротушка.

Т.в. ще организирам купонче във Вила Аква до ВСУ. Everybody's invited.

ЧЕХИЯ В ПЕТ ДНИ:

12-16.02

Накратко хронология на пътуването: Успях да си намеря билет до Прага само 2 седмици преди да замина и то на супер ниска цена -- 130 EUR, обаче с ISIC отстъпка за студенти, без която реалната цена щеше да бъде към 270 EUR. Заминаване: На скенера на летището в София без малко да ме задържат заради карфици в багажа. В самолета ми се скараха, че използвам MP3-ка и бях принуден да го изключа. Вместо това задрямах. Нейсе, кацнахме значи на летището в Прага, и за зла беда, GSM-a ми съвсем сдаде багажа. Но нямаше проблеми да се засечем с Павката.

Следват 2 Нощувки в Либерец, симпатичен градец в провинцията, близо до немската граница...
...
Kъдето успях да се сдобия с чистак нов GSM само за 2 крони (15 стинки).
...
Oпитах за пръв път "чешко традиционно ястие", телешки стек със сос, кнедли, конфитюр и сметана.
...
Пих за първи път бира "Свиянски мас"

Ден трети, сряда -- отпътуване за Прага. Отсядаме в апартамента на Анелия. Отпразнувахме първата вечер в Прага с няколко бутилки червено вино и една закъсняла реализация, че съм си забравил тоалетните принадлежности в Либерец, заради което, подпийнали, излязохме навън в нощта да търсим някоя отворена аптека (оказва се, че денонощните аптеки там са кът).

На следващия ден -- мега бърза обиколка на полиса плюс визита в Чешката народна банка в музея на парите, за презентация "история на парите". Скатаване -- основно в Старо Место и Храдчани. Мястото бъка от готика и историята ти се блещи на всяка крачка, с всяка фасада, статуя, витраж или колона. За броени минути ми се замая главата от сецесион, ренесанс, неоренесанс, барок, рококо, романски стил, готика (yes!!), неоекспресионизъм, неокласицизъм, ар деко, ар ново, романтизъм, футуризъм, кубизъм, експресионизъм, социализъм, класицизъм и прочие -изъм.

Вечерта намерихме една чайничка някъде вдън внушителната затънтена готическа атмосфера на Храдчани и седнахме да си съберем мислите. Последна нощ в Прага у Анелия + още много вино. Отпътуване: с метрото от единия край на Прага до другия отнема един час. С буса до аерогарата, още половин. Добре, че навсякъде има табели и указания, които помогнаха да се ориентирам.

Cool Czech trivia:

- чешки баби и български гларуси

20 годишни бг гларусчета, с 50-60 годишни чешки баби? И аз не го вярвах, докато не ми разказаха. Чешката поговорка за този случай е "Старото колело най-добре се язди"

- как чехите си пият кафето:

Пригответе се за типично чешко кафе: чаша вряла вода, в която директно се сипват две лъжички мляно кафе. За кафеварки не са и чували!

- типичното чешко меню е...

...с много конфитюр и сметана. Дори върху месото. Няма да им простя как убиха вкуса на хубавото говеждо със сос.

- Седемте джуджета (без Снежанка)

Представяте ли си, те са съществували наистина. И не са имали червени шапки, а бели, за да се виждат добре в тъмното. Те са копаели в сребърните мини през средновековието.

Деебиш! И блога ми и стила ми и сичко зело че фръкнало по дяволите. Ми то не остана друго. Нали одеве го списвах туй чудо ей тъй за ташак. Да си се похваля, да изпъкна, да посподеля нещичко и друго, да експериментирам -- абе ей така от немай къде, па ми стигаше да има кой да чете тия простотии тука. И са какво? Нещо перото пресъхна. Каквото и да се случва, не ми идва да го запиша. И стила ми се променил, гледам. Изпростявам, както си личи тука. Не, че има лошо, ама не може все в тоя тон, я :)

Нали всеки стил си има ограничения, се пак.

Уфф.

Иначе... Сесията свърши. След 2 дена летя за Прага. Пражка бира и чехкинчета. Пък после ще му мислим. Все някакво размазване ще има, какво точно -- ще видим.

Чертая по цели дни. Направо нямам време за друго. Пусто... А wsphere community-то така ме разсейва, че ако не е то, щях да си върша работата 2 пъти по-бързо

Тази вечер ходих до Стената в СУ и това ми беше първата катерачна сесия от ноември насам. Много яко! :) Но след три траверсчета по обиколката на купола се скапах.

Трябва да си стегна малко задника и да влеза във форма.

Динамиката rules!

Back to Sofia.... it was only friday late in the night that I had to take the bus back home. The cause -- due to my absent-mindedness as of late, I had left my pack of Cochlear Implant batteries back at home so that friday I found myself in a very awkward situation, and after scouring the entire apartment for the little shiny rayovac 750's, I packed up quickly and off I went. I knew I'd find new batteries in Sofia.

It's funny, but the university session has barely begun and I've already taken six out of the eight exams I have on my schedule. What with this new regulation for taking preliminary exams, everybody who gets good grades is free to pass the regular session exams. This is nice.

The day before, after a late night of drinking with Dimo and Ivo, Dimo gave me a tip to try hitting on the cute blonde receptionist in our student hostel. On the way back to my room, I went to the reception and quickly slipped her a handkerchief with my room number roughly scribbled on it. The girl must've been puzzled out :) I don't know what happened next, nor what her reaction will be, but she neither came to my room, nor did I see her afterwards. It'll be fun to see how this develops later on.

On my very first day in Sofia, I secured a early night cinema appointment with some of the Wired Sphere /old gamers workshop/ community members, next to the Odeon cinema. The cinema turned out inaccessible because everybody crammed inside (it was free entry) and we weren't able to get in at all. By a fluke, Teri (Tervel Nyagolov) had made an appointment at the same spot for his bglog.net blogosphere community members, and after a graceful invitation on his part, me, Fata and Razor went on to celebrate their blog's 2nd anniversary. Birthday cake, drinks, talks, lots of photos and a lively room full of interesting people. That was it. We sat, and we drank, and we talked, and then drank again, kept on talking, and kept on drinking, until midnight came. As we didn't like the idea of going to finish our drinking in the Cabaret disco, we went to our favorite hangout, The Thin Red Line (TRL) bar. Now, TRL is an underground pub, located next to Macedonia square, but you need an extra tip from someone before you know there's such a thing in the area. It's quite hard for a stranger to find this place by a chance, so it's more the better, because it keeps the place clean and cool for cool people and friends. There we sat until three past midnight, crammed in a couple more beers and finally went home. All in all, it was cool and fun.

Sunday saw my football team E.M.D."Simitli" scoring another loss from the forum of FC"CSKA".

On monday I secured my ISIC international student card. The procedure was quite straightforward and simple. I only had to go to the ISIC office, located at 35 Vassil Levski blvd., and presenting only my student ID, toghether with a photo of myself, the card was ready in less than three minutes. Total price -- 10BGN. Well worth it, because the ISIC card gives you access to more than 33 000 discounts worldwide, including air fares, lodgings, cinema tickets and so on.

I guess that's about it for now. More is on the way.

В крак с последната тенденция в блогосферата, реших и аз да се отметна в "5 неща които не знаете за мен.":

1. Понякога изпадам в такива настроения, че всяка дума излязла от устата ми е най-голямата възможна простотия и мога да карам така часове наред.

2. Пред жени (ако са хубави) често пъти си гълтам езика и се държа като пълен темерут. Като им посвикна обаче, всичко е нормално.

3. Имам навик да мисля прекалено много за всичко, което понякога избива в невротизиране.

4. Първият ми спомен от детството е как всичко около мен е ослепително бяло и после изведнъж придобива цвят и форма и се осъзнавам, че вървя по улицата хванал майка ми за ръката, която ме пита нещо (ок. 2-3 годишна възраст).

5. Умирам от страх от зъболекари.

Мани го Софето. Лудница. Кошмар направо, покрай тия празници. Навън по улиците няма къде да се разминеш от хора. Тая вечер закарах систера до Кристал, ама наоколо -- кола до кола. Оставям я начи, пък после ужким и аз да слеза, ама няма разминаване, няма паркиране, нема нищо. Нейсе, викам си, че си ходим пък може на кино да идем. Решавам значи да отида в Сити Сентър София. Малко на кинце, сам, един вид да разпусна от лудницата. То хубаво, ама още от кръстовището до пряката към паркинга се точи километрична опашка автомобили дето чакат да влязат. Отказах се начаса и зех да бича по Арсеналски в търсене на пряка да обърна (за обратен завой забрави -- лудост). Намирам значи, до апартамента на Бати, пък то що стана -- тая уличка като почна да бълва автомобил след автомобил... добре че се сетих да кача колата на тротоара и ги пуснах да минат.По заведенията чакаш 15-20 минути докато се освободи маса.... аман бе! Ебаси Батака става тука. Направо ше се пренеса на село, пък селяните нека дивеят в тая кочина.

От днес съм в коледна ваканция. Всъщност няма да е съвсем ваканция, защото сесията е от 15.01 и съвсем естествено ще трябва да се учи за тогава. Имам да довършвам един куп рисунки, плюс курсови задачи по архитектурно проектиране и дескриптивна геометрия. Като добавим математиката и става напечено.

Снощи стана луд скандал когато се изнасях от хотел "Бона Вита" до ВСУ. Понеже при настаняване в хотела има стандартна процедура да внесеш депозит от 50лв за евентуални имуществени щети, стандартна практика е и депозитът да се удържа за измислени повреди при напускане както стана в моя случай. Обаче аз реших да се преборя с мизерниците. След известни разправии отписах една от повредите, но в крайна сметка ми удържаха 20лв. И накрая тъкмо се канех да си тръгвам, заобиколен от хотелската управа и гости на хотела, когато дойде една тъпа мутра -- шефа на хотела -- човек с явно разклатени нерви, който вече ми се разкрещя от упор да се махам и накрая ме замери с топка смачкани документи. Общо-взето, напуснах хотела с гръм и трясък.

Знам, че удържането на депозит е общоприета практика навсякъде в БГ, но все пак смятам, че на удара трябва да се отвръща с удар. Призив към всички: Не се оставяйте да ви мачкат! Мачкайте мизерниците на свой ред.

Нищо интересно тези дни. Нищо особено, вълнуващо, разтърсващо, нито наличие на нужда да кажа нещо, което да цъфне тук. Всъщност, случиха се някои интересни неща, например това, че си намерих гадже тук, но някак си ми е безразлично в момента, което май говори за зимен отлив на ентусиазъм. Е, нищо. Човек винаги търси нови начини. Винаги са необходими нове решения, които, колкото и тривиални да изглеждат, често могат да имат съвсем непредвиден край и съответно да разкрият нови и неподозирани възможности.

Лошо време, тука се плъзнаха едни студове. А снощи в хотела нямаше вода, отопление и елементарни условия за живеене. ПВЦ дограмата на прозорците скърцаше като симфоничен оркестър от вятъра. Стаята беше хладилник. Ако все така върви, в най-скоро време ще трябва да се търси друга квартира.

Явно и кучетата се побъркват от студа вече. Вчера засякохме 2 женски пред дюнерницата да се чифтосват като за последно. Сякаш за да се сгреят.

Днес имахме лекция по информатика. 4 часа ни говориха какво е мишка, клавиатура, монитор, РАМ, бит, байт. Накрая минаха на по-сложно ниво и започнаха да ни показват как се работи със сложния интерфейс на Прозорци ЕксПи. Гранд-обучението се провеждаше в голямата аудитория на Аула Максима във ВСУ и всички визуализации се показваха чрез прожектор на стената.

Хайде аз бягам, че имам да бачкам.

Тази сутрин "кацнах" в 4ч на автогара София. На родна земя веднага успях да се изпокарам с първия таксиджия на О'К Супертранс, таксиметрова фирма която иначе уважавам. Взех таксито пред автогарата и още от самото начало видях, че първоначалната такса е 1лв вместо 50ст. Хубаво бе, обърнах внимание на това и го питам защо такава разликата, той пък вика, че се брои за получено повикване до централна автогара, демек 50ст. отгоре. Аз обаче не бях викал никакво такси по тел., ами го взех от седянката на автогарата и се заядох зло, така че най накрая онзи ме остави до Лъвов мост и не пожела да вземе пари. "Много ви здраве" и взех следващото на О'К Супертранс само на 20 метра от там, където тарифата беше нормална. Ха сега кой крив, кой прав?

Totalna lipsa na vdahnovenie naposledak.
Nai tupoto nastroenie v koeto sym izpadal. Napravo nqmam kakvo da napisha osven che nqmam nujda ot nishto, koeto e kofti. V takiva momenti chovek obiknoveno ili se napiva ili pravi divotii.

Dokato se kanq da pisha v toq zabraven blog, do men sqda nqkakav natrqskan pich, v edinstvenata krachma s internet dostyp do universiteta (VFU).

Beshe trqskan do shia i iavno beshe samoten, shtoto mnogo mu se prikazvashe.

Opitah sas "Sorry, I don't understand", no toj prosto mina na anglijski.

Poredica nameci, che ne mi se govori ostanaha bez rezultat.

Izlagah go, che sam ot Holandia.

Popita me koq godina sam v universiteta.

Kazah mu -- parva. Toj -- 4-ta po ikonomika.

Posle se hvana za glavata. Ti si lud, ot Holandia i -- tuka.

Togava mu kazah, che vsashtnost sam balgarin.

Poriadachno obyrkan ot alkohola i prikazkite mi, choveka pochna da govori svoi si raboti.

Razdelihme se nakraq pojivo-pozdravo.

Bahti...

Taq typotiq ne e istina. Basi i studentskia jivot.

one thousand states

Lots of different people, lots of different ideas, thoughts, opinions, attitudes, actions, lifestyles. So what do you decide to be? Who are you? What describes you best? Should one be chaotic, relishing in a continually changing disposition and a dynamic attitude, or is it better to adopt firm and proactive habits in order to better suit one's needs and better means to an end? Of course I'd vote for the latter, whilst keeping a keen eye on the real situation, because in order to function optimally, it is most practical to be dynamic, adaptive and supple, like a snake. It's Darwin's thought (inasmuch as his ideas have any weight at all) that in the struggle for life it's not the strongest organisms that survive, but the ones that are most responsive to change.

КАВАРНА, ЕКСТРЕМУС ФЕСТ & МОРЕ

След като заминах за Варна този вторник, въобще не мислех, че ще се върна от морето чак 5 дни по-късно. Чакай, 5 дни ли казах? Така наситени от събития, че ми се струват като 2 седмици. Всъщност всичко изтече като един миг. Основната идея беше да си подам документите във ВСУ, но както обикновено се случиха ред непредвидени събития. С чист късмет успях да си уредя бърз транспорт от к.к-с"Чайка" до Каварна във виличката в рибарското селище на плажа. Цвети беше наблизо с някаква банда водолази и рокери и не чакаше втора покана да се изнесе от Шабла и да дойде при мен. Надали щях да остана дълго, защото без компания е тъпо. И така, с много пропуски:

Първа вечер: Среща с рокерите-водолази, Цвети идва при мен. Обяд в снек-бар "Шопар" на Дучо Свинята. Запой до късно с водолазната група. Минималистично участие от моя страна. Ловно-рибарско-подводни истории.

Втори ден: Плаж, размотаване, разправии. Проверка дали Жоро Моркова е в съседното бунгало: няма го, но за сметка на това тараша гроздето му. Вечер: Концерт на Супермакс, свободен вход. Концерта -- умряла работа. Бира и кебапчета, среща с една съвсем сдухана от работа водолазна група. Бисер на вечерта: запознаване с Цецо водолаза. Късна вечеря в "Кочината" на Дучо Свинята.

Трети ден: Плаж, размотаване, разправии. Среща с Владо Живков в "Кочината", той -- съвсем пребит от умора, но все пак успяваме да обменим някоя и друга приказка над 50-градусово "Узо" (той, не аз). Вечер: среща с Владо в крепостта му, където се мотае дебел тип с оранжева блуза -- самият Подводен педераст (незнаейки кой е още). Подготовка за Екстремус фест на плажа, при което получавам травма в ръката при най-невинен опит да си поиграя на катерачната стена. После три концерта на куп: Twisted Sister, Helloween, Testament, които се налага да пропуснеме щото няма парички. Кебапчета и бира до късно с Цецо, Гошо, Антон, Цветилена, гл.ред. на в-к "Нощен труп" и прочие. Водолазни истории и потвърждаване на легендата за Подводния педераст и откритието, че Ръдърфорд е разцепил атома на две. Среднощен пробив в защитата на стадиона на Каварна, като крайният резултат е безплатен концерт на Туистид Систър плюс една травма на плешката за Цвети, при опита да прескочи оградата. Запой при водолазите. Поемам ангажимента да подслоня едно пиянде, което се оказва грешно решение -- как можеш да накараш едно пиянде да напусне трапезата, още повече като има безплатно пиене? Как ли да се добера до София?!

Четвърти ден: Ранен СМС от Марто: "В 13ч. пътувам за София. Ще дойда да те взема."
Екстремус Фест в Каварна: Записвам се за турнира по катерене, но решавам да се гмурна с Цецо в последния момент и докато от трибуната реват името ми да се явя на стената, аз съм доволно и спокойно на 4м под водата.
14:30 СМС от Марто "На плажа сме в Каварна, утре сутрин пътуваме. Намери квартира за двама". Бира + джин & тоник: приемам за гости редактора на "Нощен труп" (който се всъщност е брат на Цветито) и негова колежка на терасата. Порядъчен запой и пъстра, разностранна реч. Жоро Моркова все така липсва. След ожесточен дебат с Цветито сключихме следния бас: Или аз мога да подобря рекорда за катерене от 25 секунди на стената на плажа, поставен тази сутрин, при което тя ще скочи с дрехи във водата от моста на плажа, или аз ще я черпя бутилка джин и два тоника. Въпреки увещанията на брат и, от типа на "срещу жена бас не можеш спечели" и "евреите са измислили жените", баса е сключен. Обяд в "Кочината", СМС от Марто: "Ние тръгваме за София. Чакам те на плажа". !!!
Подготовка за спечелване на баса: срещам Митко от Свят, благодарение на чиито еспадрили, магнезий и професионална подготовка, включваща здрав бандаж на ръката и травмираното ляво сухожилие басът е спечелен (21 секунди), с една уловка: много допуснати грешки от непозволени хватки в катеренето (да, ама другите не знаят, нали? хаха). За известно време се наслаждавам на статута на герой на плажа. Пълно изчерпване + ранно лягане същата вечер.

Достойно закриване на годината :)

Най-накрая стана ясно, че вече съм студент. Приет на първо класиране, редовно обучение по архитектура във ВСУ. Сега остава да се потупам по рамото и да почерпя :) Заслужено.

Една седмица по морето за изпити във ВСУ, плюс 4 дни по крайбрежието да се видя с този-онзи. Глобална среща във Варна на "Симитли и Ко." и кратък престой на Шабла.

Сега съм под товара на тежки мисли относно бъдещата ми професионална реализация. Това, че съм си поръчал, не значи, че не мога да разглеждам менюто, нали така? И затова се мъча с въпроси: Най-доброто решение ли взех? Ами ако има нещо по-добро? Нещо в което съм по-добър? Подходяща ли е архитектурата за мен? Кое ме влече повече? Какви са способностите ми и на какво пасват най-добре и т.н.

Уф, нещо май съм в нова Сатурнова дупка. Предизпитно. Уфффф.

Малко екстремни новини от мен:
В неделя (миналата) минах тура Големия винкел на Комините (категория 6 по UIAA), като аз водех от 1/3 до самия край, където обаче се изчерпах до дупка точно на 4-5 метра от площадката и трябваше партньора ми да го мине вместо мен. Доста разтърсващо преживяване и първото ми истинско катерене. Който се е набирал нагоре по скалата със зъби и нокти и без правила само на адреналин и див страх, ше ме разбере :) След това 3 дена -- абсолютен парцал. Така съм се чувствал само след двудневен тежък поход из Пирин. Не мога да повярвам, че 30 минути могат да те изчерпят така, както 10 часов маратон из планините. Тук се сещам за думите на Митко, че катеренето развива абсолютно всяко мускулче на тялото. Със сигурност е така.


И понеже ме е обхванало едно мислене...

Всеки си има слабости, които му пречат, но с които не може да се раздели. Причините са всякакви: мързел, апатия, страх от промяната, липса на мотивация, объркване, несигурност, ненужна идеализация, самозалъгване, липса на цели и пр.

И според мен, който иска -- може. Който не иска -- не може.

Да отстраниш всички подобни спънки от пътя си на пръв поглед изглежда добре. Това което ме безпокои обаче, е че подобно действие се базира на принципа "целта оправдава средствата". Казано иначе, това води до бездушие и бездърдечност и пр. Казано фигуративно, това е като да преминеш с багер през магазин за изящни кристални изделия. Защото всяко действие си има противодействие. С решенията си променяме не само нещата около нас, но и самите себе си. А хората непрекъснато се променят, в по-малка или по-голяма степен.

Имаме ли голям проблем -- по-лесно ни е да се справим с него (както казва Т.Пратчет: Винаги си избирай по-голям противник, по-лесно се улучва). Но понякога противниците са едвам видими или толкова малки, че не разбираме, че ги има и че нещо ни пречи.

Днес:
Получих си резултата от изпита по математика -- 4,25. На практика вече съм влязъл във ВСУ, като изключим двата оставащи (символични) изпита по рисуване и мотивационния тест (за който съм се зарекъл да го напиша "на градус", за повечко вдъхновение). :)

Брей, то математиката не била толкоз страшна бре. А навремето в гимназията бях пълна скръб и учителите по математика ме гледаха с прискърбие, така както се гледат немощните напъни на рахитично кученце което се опитва да ходи и все не успява да се закрепи на краката си.

Е, че видят те :)

На летището тази сутрин изпратих Жоро, Мила и Дани за Пакистан. Отиват на масивен поход от Исламабад до Каракорум и обратно, минавайки покрай Нанга Парбат и накрая ще бивакуват за кратко на базовия лагер на К2, на 6000м надморска височина. Някак си изпитвам тихичко облекчение, че така се случи, че не отидох с тях. Нито съм във форма, нито имам настроение, отгоре натова ме мързи. От друга страна приключението не е за изпускане. Дано всичко мине наред, че не е съвсем безопасно там горе :( . Измежду многото опасности има лавини, каменопади и високопланинска болест (HACE & HAPE), измръзване и пр.

Прибирайки се към нас слетобяд, прекосявах П.Евтимий към парка на НДК и видях едно луксозно, лъскаво Алфа-ромео паркирано на синята зона за хора с увреждания. Като се доближих, видях, че на арматурното табло има картонче, свидетелстващо за правото на собственика да паркира в тази зона. После пък самият собственик цъфна на мястото и най-невъзмутимо се качи в колата си. Мъж на средна възраст, без какъвто и да е видим признак на увреждания. И сега се чудя, възможно ли е наистина да е бил такъв, или, което ми се вижда по-вероятно, наистина може да е чак такъв мизерник, че да си прави труда да се "инвалидизира" за да си спечели куп привилегии, вкл. и правото да паркира на запазени за тази цел места.

хмммм.....

ОМАР ХАЙЯМ

Кой е той? Персийски математик, лекар, астроном, философ, метафизик, поет и бохем, роден през ХI в. в Нишапур. Има изключителни постижения в областта на математиката и астрономията, но е известен най-вече с литературните си произведения, представени във формата на рубаи (четиристишия). Като млад учи в известната школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир, и Хасан-ибн-Сабах, "старецът от планината", бъдещият предводител на убийците Хашишини (асасини). Изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.

Първи за европа го открива Едуард Фицджералд след близо 700 години неизвестност. Неговите преводи се отклоняват доста от конкретния текст, но имат добър поетичен облик:

The Moving Finger writes; and, having writ,
Moves on: nor all thy Piety nor Wit
Shall lure it back to cancel half a Line,
Nor all thy Tears wash out a Word of it.

Into this Universe, and why not knowing,
Nor whence, like Water willy-nilly flowing:
And out of it, as Wind along the Waste,
I know not whither, willy-nilly blowing.

За пръв път е преведен на български, от немски и английски рубаи, от Гео Милев. За пръв път ми попадна преди 2 години и веднага ми грабна окото. Подбраните рубаи по-долу са превод на Георги Александров.

На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ме отмина -- виж, това открих.

Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са а името -- създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.

Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси -- сред този свят, гъмжащ от лъжи.

От много ум, чуй, полза няма, а вреда.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене:
Ума си ще удавя в живата вода.

Пийни, защото скоро пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари -- в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.

За вчера не скърби, за утре -- не хленчи.
За вчера и за утре да си без очи.
Недей разчита на отминало и бъдно.
На вино и радост ти се обречи.

Да си седиш и да скърбиш -- не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто -- грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напий се, чашата преди да счупиш сам.

Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен -- в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.

В дома на фокусници не търси другар.
В света недей разчита на приятел стар.
Страданията сам понасяй -- без лекарство.
И скърбите си считай за небесен дар.

Пази си тайните, мъдрецо, по-добре.
Опасната бъбривост нека да умре!
В черупката на скритостта узрява перла:
Тя -- тайната на най-дълбокото море.

Не си ли извървял сам пътя на скръбта;
Лице окъпал на сърцето си в кръвта;
Не си ли се от себе си отказал -- влюбен:
Ти още нищичко не знаеш -- за света!

Недей изменя на желания и страст.
В градината им е полезен всеки храст.
На своята природа не върви насреща:
Отпивай вино и се вслушвай в моя глас.

Snoshti se zapoznah s edna banda basketbolisti, vkliuchitelno i edno samotno, neshtastno sofianche, srodna dusha s koqto razgovora naj-nakraq stana neprinuden (krastavite magareta prez 9 baira se podushvat), sled koeto napravih greshkata da proveda edna intenzivna sesia basketbol, plius edin improviziran fitnes i rezultatite ne zakasniaha. Vse edno sam palen s olovo, a muskulnata treska ne se trae. Misleneto mi e zamagleno a apetita i energiata -- nulevi.
Rakavicata e hvarlena. Nadqvam se, za 2-3 sedmici podobna no umerena programa (vklucitelno 9 chasa san na den + hranene min. 3 pati na den) i negativnite efekti shte se izchistqt, kato postepenno vlqza vav jelanata ot men forma. Hubavite neshta stavat bavno.

Qvno kortikosteroidite , s koito balgarskite nevrolozi taka shtedro me poiha, naistina sa oposkali skeletno-muskulnata mi sistema. A v nachaloto na godinata bqh gotov za sprint ot kabinkovia lift Simeonovo do Cherni Vrah i obratno.

Vse taka ne mi varvi s plaja: kogato imam vreme, vali dajd. Kogato sam zaet, povecheto vreme gree slance. Kasmet.

P.S. Iskreno se izvinqvam na vsichki chetiashti za latinicata, no edinstvenata nalichna kirilica tuk e BDS, na koqto pisha sas skorost ot okolo 10 dumi/minuta.

Veche sam vav VSU. VSU pak e Varnenskia Svoboden Universitet... pardon, kurort. Razpolojen na brega na moreto do zlatnite i baka ot edrogardi blondinki i laskavi koli.

Razgovor mejdu men i Emo:

Emo vdishva dalboko vazduha v studentskia komplex.
az: K'vo praish be?
Emo: Opitvam se da usetq akademichnata atmosfera.
az: I kak e?
Emo: Nqma takava!

hahaha!

Bez majtap, mqstoto e ebasi kurorta.

Лоши навици... почнал съм да поя умората с бира. Ебаси, тия изпити ше ме уморят. Немам време за релакс. Бит и ебан от натрупало се напрежение, че и с махмурлук след снощи... Уф! Ама нема как, изкуството иска жертви. Много красиви работи ми се струпаха напоследък.

От днес съм с нов речеви процесор и за малкото време от което съм с него забелязвам осезаема промяна. Кеф! :) Макар, че като питах австрийския аудиолог какво ниво ще мога да постигна само със 7 активни електрода както в момента и той каза "Fair". Е кво пък :)

И така, айде малко инспириращи думи от мене днеска:

Който владее думите, владее себе си.
Идеализацията е отрова.
Кой друг, ако не аз? Кога, ако не сега?
Драматизацията е бич.
Няма значение кой си и какъв си, ако нямаш решения.
Бъди предмет на решенията си.
Хх хх ххх ххххххх!
D.M.Q.L. (спец. поздрави на Содо и Фуджи за уроците по простотия)
Дръж разума си вързан изкъсо като зло куче.
Винаги намирай време за любов.

Сряда сутринта е и още не съм назлобял достатъчно за да си почна деня. Вчера се размазах много гадно. Курс по рисуване, интервю за БНТ, уроци по математика, и не е за чудене, че вечерта имах ебаси и гадния главобол, даже не можах да вечерям и си легнах като забравих да си извадя контактните лещи от очите и сутринта като станах се чудех как така пък изведнъж зрението ми е станало толкова добро. Само интервюто, по-специално, беше зловещо. Снимахме в нажежения въздух вътре в един от куполите на СУ, където е катерачната стена. От мен струеше пот като водопад и бях доста неадекватен от жегата, което със сигурност ще си проличи когато го излъчат. Добре бе, хубавото поне е, че не трябваше да говоря много, защото в тази жега освен мучене друго нямаше да се сетя да кажа.

Излязъл съм от форма и трябва да тренирам....

Ядосвам се с изчанчената култура на БГ в момента. Бахти. Киселото ни мляко станало йогурт.... добре, ама ето, че "моля" вече станало плийз, моля ви се. Приятел е френд, среща е мийтинг, даже псувните станаха фък и шит. Да го ебам. Срещам книги от български автори, чието действие се развива в Америка, или до болка изтъркани фентъзи-светове а ла Толкин. Ебаси! Като самоопределяне имаме скейтъри, рапъри, метъли, байкъри и твърде малко оригиналност и индивидуалност. Обявил съм бойкот на английския. Винаги когато мога, казвам думата на български, въпреки, че и аз имам навик да плещя на английски когато ми дойде. А иначе можем да имаме своя собствена култура и индивидуалност. Честно казано, тук-там се забелязват и усещат наченъци на развитие на такава, но засега твърде малко.

P.S. Поздравявам всички съотборници от Я.М.К. "Симитли" ФК със заслуженото второ място в лигата на форумите. :) Догодина първо! (Ако алкохолизъмът пак не ни подкопае)

Имаше един английски идиом -- "to get up on the wrong side of the bed" -- демек, да не ти е ден. Е, тия дни по-скоро се събуждам центрирано в кревата, нема лошо, нема добро. Улава работа. Общо-взето се опитвам да си сритам задника, само дето и с двете си ръце не мога да го намеря.


Засега кръга ми включва курсове по математика, рисуване, СРР рехабилитация и някоя и друга щуротийка, при наличие на време и вдъхновение. А преди около седмица дадох интервю за БНТ относно участието ми в курса по алпинизъм на Дойчин Боянов. Беше много готино, макар, че интервюто беше монолог. Имам на какво да се уча пред камерата :) Необходимо е да внимаваш и разсъждаваш трезво, защото е лесно да се отплеснеш в приказките и да се забравиш, ама това си е проблем на монолога. Виж в диалог е много по-лесно. Тези дни предстои снимането на втората част на интервюто, само с катерене.

В търсене на нови начини за намиране на вдъхновение и творческа енергия.....

Преди 10 дни се върнах от Гърция. Гръцкия професор, др.Трифон Кирацидис, оправи всичките поразии на нашите родни специалисти и успя да закърпи лицевия ми нерв, както и да направи успешна кохлеарната ре-имплантация, в резултат на което сега чувам на 100%! Страхотно! Не мога да се наслушам на гласа си като говоря, толкова е готино и успокояващо, а това веднага си личи в говора ми, който е осезаемо променен. Сега ми остава един период на интензивна рехабилитация, тонотопия и настройки.

Впечатлен съм от професионализма и коректността на хората, благодарение на които всичко това стана възможно. Защото е наистина страхотно да можеш да направиш разлика за някой, да свършшиш работа с реален и осезаем резултат.

И така.

Сутрин:
излежаване до девет, след което курс по рисуване. 5 часа по късно и една наполовина завършена рисунка и съм си в нас.

Слетобед:
Помолиха ме да купя цигари. На будката попаднах не на кой да е, ами на самото Страшилище на седемте морета, ветерана от Виетнам, небеизвестния квартален клошар Коко, който настоя да ме запознае с някакво силно гримирано момиче, което стоически отказа да се ръкува с мен. По устните на Коко успях да разчета "Е-К-З-Е-М-А". Няколкото бързи асоциации направени наум не спомогнаха за разведряване на обстановката тъй реших че няма да е лоша идея да си измия ръцете след като се прибера у нас.

Ситуацията е куча. След тридневна визита миналата седмица при един гръцки професор във Вероя, се оказа, че тукашните светила на медицината тотално са изпортили кохлеарната имплантация която ми беше направена през януари т.г. и вместо да ме имплантират в кохлеята, са ме имплантирали в центъра за равновесие, вестибуларния анализатор. Тотална изцепка. И отгоре натова боклуците не си го признават и надали някога щеше да стане ясно какво не е наред, ако не бяха гръцките лекари. Най-вероятно другата седмица ми предстои нова операция.... ухх... четвърта, четвърта шибана операция, па дано кратуната ми го понесе че много и се събра напоследък. Мамка му! Една неуспешна на дясното ухо и една успешна на лявото, но третата прецака всичко и сега ще трябва да се оправи. Няма как.

Т'ва си е период на промени. Нищо радикално обаче. Казано накратко, предизпитната суматоха продължава и даже вече съм я загазил... с двата крака. Предстои ми интервю с БНТ относно участието ми в курса по алпинизъм.

Лайфстайл-ът (какъв е конкретният превод на тази думичка на български?) ми се променя към по-свободен и отпуснат. Вече не мисля толкова колкото преди, всъщност вече мисля само при необходимост. Идеализацията е отрова, а личностното развитие се гради на умело претеглени решения и действия, докато откриваме нови неща (и се забавляваме в процеса). Едно от най-трудните неща е да се справиш със страха, но без страх не може. Номерът е не да не се страхуваш, ами да се владееш дори когато си уплашен или неуверен. Мисля, че колкото по-богата душевност има един човек, колкото по-разнообразна и разнородна личност има, колкото повече неща открива и натрупва в себе си, разкривайки нови и нови преживявания в процеса на израстване и съзряване докато е жив, толкова по-трудно е да се овладее всичко това. Затова и промените са страшни. Затова винаги са необходими дисциплина и сериозност. Нужна е работа и разумни решения. Едно от най-трудните неща е също така да се научиш да взимаш решения, вместо да се оставяш на страха и на мислите си, неспособен да помръднеш. Но колкото повече се овладяваш, толкова по-лесно става всичко. Умелото и разумно боравене с наличните ресурси, води до самочувствие и увереност, както и до пълноценност.
Енд соу он... мей дъ форс би уид ю, йънг Скайуокър.

ухх....
Ама ОК, айде да не го давам с излишен патос и клишета сега. Мааму стара. Напоследък съм станал страшен простак, почти непрекъснато псувам, повечето пъти на ум, освен ако не съм в компанията на приятели или други простаци, а покрай ФК"Симитли" доволно понаучих и шопски. Уикенда бяхме до вилата на Мим, реших да отида само и единствено заради девойките. Беше екстра. Днеска мисля да изкопча няколко часа и да отида до ВИФ на сбирка на СК"Вертикален Свят". Ще дават репортажи за различни проведени (както и предстоящи) клубни дейности. Ще е интересно.

Надали ще пиша скоро тук пак, че здравата съм натегнат и хич ме няма откъм време.

ок. 14ч. слетобяд. Тъкмо се връщам от курса по рисуване. Въобще не можах да се концентрирам днес и непрекъснато мислех за други неща. Резултат: прахосани 3 часа и почти никаква свършена работа. Май е време да сложа край на един социален експеримент: агресивността (не физическа) и въздухарството. В умерено количество не вредят обаче :) А и не би било зле човек да е агресивен, но по отношение на решенията си.

Постепенно навлизам в предизпитната суматоха. Остават ми само 3 месеца, а имам да пожъна материал за 5 години по математика, + рисуването, и работата изглежда малко злокучава.

Като прибавим и ходенето из болниците на СРР (Слухово-Речева Рехабилитация) и кинезитерапия за лицето, почти не ми остава свободно време за други работи. Въпреки това, в неделя здраво си разхлопах костите на баскетбол с Мими и Цвети. Преди това на стадион "Раковски" ФК"Симитли", в който и аз играя (най-често като резерва), направи смазваща победа над ФК"ФенМания" с 9:1 в мач от турнира на лигата на форумите .

Уххх, остър пристъп на пролетна умора, или обичайният мързел, ескалиращ до нови висоти тези дни? По-скоро второто.

Както и да е, обхванало ме е някакво особено настроение, включващо: умерена доза необщителност, щипка асоциализация, голяма порция мързел, една чаша нехайство, голяма доза безцелност, умерена доза агресивност, умерена доза спокойствие, и още един куп бълбукащи и взаимно отричащи се нюанси на настроението в положителен или отрицателен характер, забъркани хубаво в пролетно коктейлче, което ме оставя объркан и разсеян. Това, че не мога да се усмихвам все още, определено ми пречи. Защото, ще си го кажа без заобикалки, усмивката е едно от най-силните ми оръжия :-)

Напоследък скиторя с колата из тъмните нощни улици на София. Понякога се щурам безцелно, друг път си начертавам мислено маршрутче и го следвам. Начин на разпускане си е.

В събота правих купонче за РД-а у нас. Беше много добре. Не мина и без инциденти обаче, когато Мими счупи полуоста на бричката пред химическия Ф-Т, за щастие без усложнения от телесен характер.

ОК, вече е време да излеза от хибернацията, както мечок, излизащ от зимен сън.

Неделя... (голяма сподавена прозявка).
Станал съм пълен емоционален инвалид тия дни.

Вчера се върнах от Мальовица. Там отидох в петък с още няколко човека. Бях измуфтил колата от баща ми. Взех Марин и Тако(?) от пл.Македония, а Светльо пред кино Изток. Първото ми пътуване извън града в силно заснежени условия откакто си взех книжката.
Беше сносна екскурзия, като се изключи това, че тъкмо като бяхме пристигнали, една лавина падна наблизо и затрупа някакво неразумно момиче. Успяха да я изкопаят, но изглеждаше ужасно като я видях, двете и ръце (доколкото разбрах) счупени в лактите. Повечето време прекарах сгушен в един ъгъл на хижата, дремейки от умора, а вечерта имаше купонче за 3-ти март. Първоначалната ми идея беше да се върна у дома на същия ден, но прецених че съм твърде скапан за такава авантюра.

Рано на следващия ден, към 9h аз и Марин потеглихме обратно. Беше страхотно. Времето беше облачно и сиво, духаше силен вятър и вдигаше снежни облаци около нас. Бях си сложил скиорските очила с оранжев филтър и това придаваше доста особен "слънчев" вид на обстановката.

А днес станах към 7 за да поработя и да не отида без домашно на курса по рисуване, където обаче ме посъветваха да се прибера у дома и да почивам, егаси :)

Систера е вече в Доминиканската Република, забравих да и честитя РД-то. Искам да и напомня да ми праща картичка от всяка точка по света на която отиде, а тя си е запланирала малко околосветско пътешествийце -- Доминика, Африка, Нова Зеландия, Австралия, и доста много скитане из дебрите на Азия. Луда работа. Не е начина по който аз бих се забавлявал, ама щом така си е решила...

zzzzz

Догуша ми дойде от идиоти. По личното ми мнение, 80% от лекарите в България спадат към тази група. А в ИСУЛ в София -- 99%, ни повече, ни по-малко. Днеска така се изнервих, че ми писна и се изписах по собствено желание от болницата за да не ми губят повече времето с ЕМГ-та и празни приказки. Догуша ми дойде от болници и хора в бяло. Тия в ИСУЛ по-специално нито имат някаква концепция какво да се направи по въпроса за лицето ми, нито са наясно какво правят (и най-вероятно не са ориентирани и за време и място, защото трябваше да ги коригирам: Ало? Утре е 01.03 а не 29.02!)

След консултации с n брой невролози, съвсем скоро орязвам неврологичните шейкове които ми предписа онзи въздухар от ИСУЛ и минавам на Нивалин субкутанно. Пък дано стане нещо. Ебнаха ми здраво лицето. Аудиологията псува хирургията, хирургията нехае, неврологията си измива ръцете с УНГ-то, УНГ-то бълва змии и гущери по хирургията, хирургията пак нехае, нали е над всичко. А пациента междувременно? В кучи гъз!

Много е ясно че в тая държава трябва да си оправяш бакиите сам. Жал ми става като се замисля колко много хлебец още трябва да изядем докато някои (всъщност много) хора разберат значението на думи като "дисциплина", "принципи" и "задължения".

И явно, както Мила беше толкова мила да ми каже, съм изпаднал в сатурнова дупка преди рождения ми ден:
Случих на най-подлия таксиджия който можете да си представите, който след като учтиво се усъмних в двойно-надутата сметка (която видях в последния момент) ми се разкрещя от упор. Не крия че ми се разтрепери ръката да му ковна един в устата... ама наистина. Гррр... вместо това най-хладно и учтиво го посъветвах да се успокои, платих му и си излязох. Намаше как. Писна ми да ме минават. Отгоре натова забравих да му поискам касова бележка.

need to relax and blow off some steam...

Излежавах се до последния момент, само за да стана и да скалъпя едно бързо "домашно" по рисуване, колкото да не се явя с празни ръце тази сутрин. Станал съм абсолютен картоф.

След това 5 часа рисуване. Беше много интересно но чак ме заболя главата от геометричните форми които се уча да рисувам -- не съм им свикнал. Да нарисуваш в перспектива куб, обемна елипса и други геометрични солиди само с молив и без помощта на линийка, пергел или транспортир не е шега работа.

Кефя се на новите си съкурсници. Интересното е, че повече от 75% са момичета, какво и става на архитектурата днес, явно се доминира от женската част на населението :))

Слетобед: Гости на Мим, среща с Криси в Спартак.
Кога ли ще мога да спортувам пак?

И накрая изненада -- станал съм позорна жертва на credit card fraud -- измама с кредитни карти... гррр, най-вероятно докато съм бил в болницата, някой ми е изкопирал дебитната mastercard (която мисля, беше в раницата, натъпкана в шкафчето) и ми е щипнал $190. Което значи, че сега съм много на червено...

Поуки: 1. Не си носете ПИН кодовете в портфейла; 2. Не си носете кредитни/дебитни карти в портфейла, освен ако не се налага; 3. Теглете до дупка всички пари от дебитните карти веднага щом ги получите, за да не го направи някой друг; 4. И не забравяйте: Врагът никога не спи!

Общо-взето тия дни кръжа като лешояд из различни кътчета на града. Вчера -- курс по математика, ама тоя дедик дето ми се води лектор пак беше омешал програмата и се оказа че квотата му е заета та се върнах позорно у нас да решавам задачи сам. Сряда ще се разправям с него както си му е реда. Порешавах задачки, пък се изметох на физиотерапия, след което забих по нотариуси, размотавах се до ВИАС където здравата изтормозих лелката в книжарницата, връчвайки и цял ферман с консумативи за рисуване. Разделихме се поживо-поздраво накрая... Днеска -- същата работа, курс по рисуване сутринта, физиотерапия и сега отново на шибан нотариус защото вчера е станала някаква нормативна грешка. Пфу. Чака ме писане на n брой документи и безкрайното изречение "прочетох документа и съм съгласен със съдържанието му".

Снощи станах свидетел как най-брутално орязаха страхотната двойка Албена Денкова и Максим Стависки за да останат на 5-то място на олимпийския турнир по фигурно пързаляне за танцовите двойки. Въобще, ама въобще не беше честно! Мизерници!

А иначе си броя сланинките. Качил съм леко и щастливо 4-5кг (цяло чудо за хронична торба кокали като мен) от кортикостероидната терапия -- нещо което ме забавлява.
Но след 20 лицеви опори направени миналата седмица, не съм вярвал че мускулната треска може да е толкова гадна, което говори красноречиво за физическите ми показатели в момента. Нищо, всяко нещо с време. Засега само си мечтая за един супербърз крос от полите на Витоша до Черни връх и обратно :)

Стрейндж стейтс. Нещата бавно се нормализират. Както Лилия ми казваше, "това, което не ни убива, ни прави по-силни" -- звучи голямо клише наистина. Но е вярно и с убеденост мога да кажа, че научих доста интересни неща покрай целия епизод с кохлеарната реимплантация и първоначалният шок, когато се събудих с пареза на лицето и прочие. Изпитанията са необходимо условие за да се развиваш.

А тази вечер в Бистрица се състоя първото ми събрание на СК"Вертикален Свят". Беше супер, видяхме се отново с Д.Боянов и Боян Петров, и двамата страшни пичове. Получих си членската карта и си платих планинската застраховка (целогодишна, само за 12лв).
Обсъдихме и програмата на клуба, измежду вело-преходи, масови бънджи-скокове и планирана експедиция до Нанга Парбат и Хидън Пик в Пакистан между юни и август 2006, както и до Арарат в Турция (за последното май ще съм навитак, ако ми позволят, Арарат е 5-хилядник и не би следвало да имам кой-знае какви проблеми предвид слабата ми подготовка и опит на големи надморски височини).

Беше супер-излагация когато накарах Дойчин и Марин да ме чакат 45 минути на пресечката на околовръстно и Ц.Борис III, само защото си мислех че ще стигна дотам с такси за 15 минути, и то в петък и в пиковия час. Да, ама не.

Снощи бях така каталясал от постоянната хиперактивност и нервна превъзбуда, че седнах и най-твърдо реших да спра, да си дам почивка и да се кротна малко. Помолих майка ми да ме поглези малко. Направи ми сандвичи и сок. Мда, добре е да те поглезят понякога :)
Добавих към това и успокояващ чай "антистрес" и леген с гореща вода и морска сол за краката.

А иначе денят беше от натоварените: физиотерапия, размотаване до банката, интернет, малко игри, късно гости на Мим.

Я да видим сега... Поведението ми през изминалите няколко дни беше доста хаотично. Хиперактивност и нервна превъзбуда. На моменти чувствам главата си като кошер стършели. А когато спя, е по-скоро в будно състояние. От неврологичните буламачи е.

Положителните страни са следните:
Преди всичко, носа ми е отпушен както никога досега а обонянието ми е на 100% -- резултатът: душа като куче, вдъхвам всякакви миризми и им се кефя до максимум. Изживявам нещата по по-пълноценен начин. Храната е страхотно вкусна, наслаждавам се на всяка хапка.
Въображението ми и творческите ми способности също са на висота.
Активност, целенасоченост, импулсивност.

Искам да си отбележа, че обонянието е много ценно нещо. Ще се старая да го поддържам все така. Направо ми се вижда непростимо да го рушим с цигари.

А иначе какво се случи днес? Нищо особено. Физиотерапия, след което забих в "Матрицата" за няколко часа. Става ми гаден навик, но след като махнах нета от нас, е обяснимо. Нещо което обаче смятам да огранича вече. Имам неща за вършене. Стига толкова хаотичност.
Остатъкът от деня ще премине в учене по математика. Имам и работа за Boston Sunday Globe.

p.s. егати хаотичното писане днеска! Не мога да си събера мислите.

Снощи беше смазващ ден. Готин но смазващ. Ангажиран отначало докрай с физиотерапия сутринта, интензивна творческо-профилактична дискусия с Владо слетобяд, последвана от пауза за поредния неврологичен шейк и една късна (и планирана в последния момент) среща в О!Шипка с Дани, Свети, Стоян и Марин. Изкарахме страхотно, както винаги. Първоначалната атмосфера на неловкост при вида на парализираната ми физиономия бързо премина в атмосфера на задружност и веселие, каквато и се постарах да бъде :)
(Дани, благодаря ти за подаръчето, страхотно е)

След като се прибрах у нас вече бях повече от скапан, не ми оставаше нищо друго освен да се отпусна в първия попаднал под мен креват и да се оставя на съня.

И така, какво се случи днес? Нищо особено, освен продължителна релаксация, последвана от освежаваща среща с един специален човек. Мисля да посветя остатъка от деня в съзерцаване на пъпа си (или точка в стената), и решаване на задачи по математика.

Ден като ден. Във вените ми тече всякаква химия. Продължавам да се тъпча с неврологични буламачи и ме съпътства някаква нервна превъзбуда (от кортикостероидите). Нож с две остриета, и би могло да се каже, че си има и добри страни, макар че е уморително да "спиш буден". Въобще не съм фен на лекарствата но сега мисля да издържа колкото още ми остава. Брр....

Уредих си натоварена програма за остатъка от седмицата. Физиотерапия от 10:30 утре, после ще се видя с Владо, в събота среща с Криси в Уго, ммм, определено има какво да очаквам :)

Поредният мързелив (неделен) ден. Аз -- закотвен у дома без големи шансове за излизане. Цял ден се опитвах да се закача за wireless-а на Емо от кухнята но нещо не ставаше. Останалата част от времето прекарах в учене на математика и си довърших работата за Boston Sunday Globe.

Малко ми е запечено в момента, нищо чудно предвид обстоятелствата.
За пореден път трябва да си отбележа, че да се поддаваш на емоциите си и да ги оставяш да си играят с теб е грешен и неползотворен подход. Необходима е разсъдливост и действия ако искам да съм предмет на собствените си (добре претеглени) решения. А не на разглезени емоции и разюздани фриволности, типични за недисциплинирността. Мда, малко дисциплина винаги е добре дошла.

Днес към 7ч вечерта най-накрая не издържах да съм постоянно затворен (било в болнична стая или у нас), тъй че взех лаптопа и се понесох към фитнес-клуба на 50м надолу по нашата улица. Имах късмет и успях да се закача на нечий безплатен wireless (благодарско на сестрата, че ми показа номера, нищо че вече не съм фен на интернет). Малко ми беше скофтено да излеза навън все пак -- имам игла за система в лявата ръка и солидна превръзка на главата, а навън температурите са минусови, но какво да се прави, у нас не ми се седеше хич, а още не съм се научил да намирам по-продуктивни начини да се разправям със скуката.

Но нека да сумирам най-общо случилото се през тази седмица. В понеделник най-накрая, след много мъки и перипетии легнах на операционната маса и ме реимплантираха. Оттогава насам се възстановявам, имам парализа на лявата половина на лицето защото по време на 4 и половина часовата операция са ми увредили лицевия нерв (ще отнеме седмици да се оправи). Общо взето преживяването не е наслада за сетивата но търпя мъжки и не се оплаквам :)

Силно се надявам новият PULSAR да си върши добре работата и да постигна някакво задоволително ниво на чуване. Но не мисля прекалено много за тези неща. Всичко с времето си, а междувременно имам още толкова за вършене.

Прегледах блога на Владо Хаджийски и видях че човека е постнал един куп рецепти за алкохолни напитки, ликьори, болета, грогове, шейкове, коктейли и прочие. Изкопирах ги, сега ще има с какво да експериментирам у дома.

18 Януари @~10:30

Днес отбелязвам началото на първия си блог. Както всичко ново, стартирам го по-скоро с експериментаторска цел отколкото с някаква конкретна идея наум. Ще видим как ще се развият нещата.

Денят ми започна по следния начин: събудих се по тъмна доба, замаяно скочих от кревата и светещото екранче на ГСМ-а ми извести че часът е 6:30 -- т.е. още около 20 минути излежаване в полусън в кревата. Странно, ама се бях наспал. Почивката от предните 2 дни явно си казва думата. Въпреки това, се оставих да бъда съблазнен от топлия креват и легнах "само за малко", докато баща ми не дойде да ме вдигне да ставам. около 5 минути след това най-накрая се вдигнах, скочих в протритите си дънки, включих звуковия процесор (добро утро!) и се понесох към банята да се измия и да си сложа контактните лещи.

Утрото започваше добре. Този път имах късмет, на стоянката за таксита имаше поне 3. Конверсацията с таксиджията протече по следния начин:
аз: Добро утро. До Малък градски театър зад канала?
таксиджия: Ъ?
аз: Малък градски театър? (опитвам се да го произнеса възможно най-добре, борейки се с лошата си артикулация и разхлабения ми от продължителния сън речеви апарат)
таксиджията се чумери
аз: Театър Иван Вазов? Абе карай към паметника на Левски.
таксиджия: Сядай!

И така... 17-та ПК: ЕКГ; 3 епруветки кръв, резултатите ще са готови утре. Операцията явно ще бъде в понеделник.

Трамвай 20 министерския съвет, крос до ул."Алабин", работата на бащата, размотаване пред ПЦ-то, малко интернет, крос до банката.

Оказа се, че да си откриеш банкова сметка е съвсем лесно. Всичко мина по мед и масло.

След 2 часа съм на rehab, после най-вероятно ще уча по математика. Ще му мисля, ще видя как ще се развие денят.