Сутрин:
излежаване до девет, след което курс по рисуване. 5 часа по късно и една наполовина завършена рисунка и съм си в нас.

Слетобед:
Помолиха ме да купя цигари. На будката попаднах не на кой да е, ами на самото Страшилище на седемте морета, ветерана от Виетнам, небеизвестния квартален клошар Коко, който настоя да ме запознае с някакво силно гримирано момиче, което стоически отказа да се ръкува с мен. По устните на Коко успях да разчета "Е-К-З-Е-М-А". Няколкото бързи асоциации направени наум не спомогнаха за разведряване на обстановката тъй реших че няма да е лоша идея да си измия ръцете след като се прибера у нас.

Ситуацията е куча. След тридневна визита миналата седмица при един гръцки професор във Вероя, се оказа, че тукашните светила на медицината тотално са изпортили кохлеарната имплантация която ми беше направена през януари т.г. и вместо да ме имплантират в кохлеята, са ме имплантирали в центъра за равновесие, вестибуларния анализатор. Тотална изцепка. И отгоре натова боклуците не си го признават и надали някога щеше да стане ясно какво не е наред, ако не бяха гръцките лекари. Най-вероятно другата седмица ми предстои нова операция.... ухх... четвърта, четвърта шибана операция, па дано кратуната ми го понесе че много и се събра напоследък. Мамка му! Една неуспешна на дясното ухо и една успешна на лявото, но третата прецака всичко и сега ще трябва да се оправи. Няма как.