Уххх, остър пристъп на пролетна умора, или обичайният мързел, ескалиращ до нови висоти тези дни? По-скоро второто.

Както и да е, обхванало ме е някакво особено настроение, включващо: умерена доза необщителност, щипка асоциализация, голяма порция мързел, една чаша нехайство, голяма доза безцелност, умерена доза агресивност, умерена доза спокойствие, и още един куп бълбукащи и взаимно отричащи се нюанси на настроението в положителен или отрицателен характер, забъркани хубаво в пролетно коктейлче, което ме оставя объркан и разсеян. Това, че не мога да се усмихвам все още, определено ми пречи. Защото, ще си го кажа без заобикалки, усмивката е едно от най-силните ми оръжия :-)

Напоследък скиторя с колата из тъмните нощни улици на София. Понякога се щурам безцелно, друг път си начертавам мислено маршрутче и го следвам. Начин на разпускане си е.

В събота правих купонче за РД-а у нас. Беше много добре. Не мина и без инциденти обаче, когато Мими счупи полуоста на бричката пред химическия Ф-Т, за щастие без усложнения от телесен характер.

ОК, вече е време да излеза от хибернацията, както мечок, излизащ от зимен сън.