Стрейндж стейтс. Нещата бавно се нормализират. Както Лилия ми казваше, "това, което не ни убива, ни прави по-силни" -- звучи голямо клише наистина. Но е вярно и с убеденост мога да кажа, че научих доста интересни неща покрай целия епизод с кохлеарната реимплантация и първоначалният шок, когато се събудих с пареза на лицето и прочие. Изпитанията са необходимо условие за да се развиваш.

А тази вечер в Бистрица се състоя първото ми събрание на СК"Вертикален Свят". Беше супер, видяхме се отново с Д.Боянов и Боян Петров, и двамата страшни пичове. Получих си членската карта и си платих планинската застраховка (целогодишна, само за 12лв).
Обсъдихме и програмата на клуба, измежду вело-преходи, масови бънджи-скокове и планирана експедиция до Нанга Парбат и Хидън Пик в Пакистан между юни и август 2006, както и до Арарат в Турция (за последното май ще съм навитак, ако ми позволят, Арарат е 5-хилядник и не би следвало да имам кой-знае какви проблеми предвид слабата ми подготовка и опит на големи надморски височини).

Беше супер-излагация когато накарах Дойчин и Марин да ме чакат 45 минути на пресечката на околовръстно и Ц.Борис III, само защото си мислех че ще стигна дотам с такси за 15 минути, и то в петък и в пиковия час. Да, ама не.