18 Януари @~10:30
Днес отбелязвам началото на първия си блог. Както всичко ново, стартирам го по-скоро с експериментаторска цел отколкото с някаква конкретна идея наум. Ще видим как ще се развият нещата.
Денят ми започна по следния начин: събудих се по тъмна доба, замаяно скочих от кревата и светещото екранче на ГСМ-а ми извести че часът е 6:30 -- т.е. още около 20 минути излежаване в полусън в кревата. Странно, ама се бях наспал. Почивката от предните 2 дни явно си казва думата. Въпреки това, се оставих да бъда съблазнен от топлия креват и легнах "само за малко", докато баща ми не дойде да ме вдигне да ставам. около 5 минути след това най-накрая се вдигнах, скочих в протритите си дънки, включих звуковия процесор (добро утро!) и се понесох към банята да се измия и да си сложа контактните лещи.
Утрото започваше добре. Този път имах късмет, на стоянката за таксита имаше поне 3. Конверсацията с таксиджията протече по следния начин:
аз: Добро утро. До Малък градски театър зад канала?
таксиджия: Ъ?
аз: Малък градски театър? (опитвам се да го произнеса възможно най-добре, борейки се с лошата си артикулация и разхлабения ми от продължителния сън речеви апарат)
таксиджията се чумери
аз: Театър Иван Вазов? Абе карай към паметника на Левски.
таксиджия: Сядай!
И така... 17-та ПК: ЕКГ; 3 епруветки кръв, резултатите ще са готови утре. Операцията явно ще бъде в понеделник.
Трамвай 20 министерския съвет, крос до ул."Алабин", работата на бащата, размотаване пред ПЦ-то, малко интернет, крос до банката.
Оказа се, че да си откриеш банкова сметка е съвсем лесно. Всичко мина по мед и масло.
След 2 часа съм на rehab, после най-вероятно ще уча по математика. Ще му мисля, ще видя как ще се развие денят.
Днес отбелязвам началото на първия си блог. Както всичко ново, стартирам го по-скоро с експериментаторска цел отколкото с някаква конкретна идея наум. Ще видим как ще се развият нещата.
Денят ми започна по следния начин: събудих се по тъмна доба, замаяно скочих от кревата и светещото екранче на ГСМ-а ми извести че часът е 6:30 -- т.е. още около 20 минути излежаване в полусън в кревата. Странно, ама се бях наспал. Почивката от предните 2 дни явно си казва думата. Въпреки това, се оставих да бъда съблазнен от топлия креват и легнах "само за малко", докато баща ми не дойде да ме вдигне да ставам. около 5 минути след това най-накрая се вдигнах, скочих в протритите си дънки, включих звуковия процесор (добро утро!) и се понесох към банята да се измия и да си сложа контактните лещи.
Утрото започваше добре. Този път имах късмет, на стоянката за таксита имаше поне 3. Конверсацията с таксиджията протече по следния начин:
аз: Добро утро. До Малък градски театър зад канала?
таксиджия: Ъ?
аз: Малък градски театър? (опитвам се да го произнеса възможно най-добре, борейки се с лошата си артикулация и разхлабения ми от продължителния сън речеви апарат)
таксиджията се чумери
аз: Театър Иван Вазов? Абе карай към паметника на Левски.
таксиджия: Сядай!
И така... 17-та ПК: ЕКГ; 3 епруветки кръв, резултатите ще са готови утре. Операцията явно ще бъде в понеделник.
Трамвай 20 министерския съвет, крос до ул."Алабин", работата на бащата, размотаване пред ПЦ-то, малко интернет, крос до банката.
Оказа се, че да си откриеш банкова сметка е съвсем лесно. Всичко мина по мед и масло.
След 2 часа съм на rehab, после най-вероятно ще уча по математика. Ще му мисля, ще видя как ще се развие денят.
1 Comments:
nishto ne kazvash ima li neshto novo i dobro..kato te gledam akulo na snimkata hi4 n4 prelichash na monah.
By amanotavanta, at понеделник, октомври 27, 2008 9:17:00 пр.об.
Публикуване на коментар
<< Home