Снощи бях така каталясал от постоянната хиперактивност и нервна превъзбуда, че седнах и най-твърдо реших да спра, да си дам почивка и да се кротна малко. Помолих майка ми да ме поглези малко. Направи ми сандвичи и сок. Мда, добре е да те поглезят понякога :)
Добавих към това и успокояващ чай "антистрес" и леген с гореща вода и морска сол за краката.

А иначе денят беше от натоварените: физиотерапия, размотаване до банката, интернет, малко игри, късно гости на Мим.

Я да видим сега... Поведението ми през изминалите няколко дни беше доста хаотично. Хиперактивност и нервна превъзбуда. На моменти чувствам главата си като кошер стършели. А когато спя, е по-скоро в будно състояние. От неврологичните буламачи е.

Положителните страни са следните:
Преди всичко, носа ми е отпушен както никога досега а обонянието ми е на 100% -- резултатът: душа като куче, вдъхвам всякакви миризми и им се кефя до максимум. Изживявам нещата по по-пълноценен начин. Храната е страхотно вкусна, наслаждавам се на всяка хапка.
Въображението ми и творческите ми способности също са на висота.
Активност, целенасоченост, импулсивност.

Искам да си отбележа, че обонянието е много ценно нещо. Ще се старая да го поддържам все така. Направо ми се вижда непростимо да го рушим с цигари.

А иначе какво се случи днес? Нищо особено. Физиотерапия, след което забих в "Матрицата" за няколко часа. Става ми гаден навик, но след като махнах нета от нас, е обяснимо. Нещо което обаче смятам да огранича вече. Имам неща за вършене. Стига толкова хаотичност.
Остатъкът от деня ще премине в учене по математика. Имам и работа за Boston Sunday Globe.

p.s. егати хаотичното писане днеска! Не мога да си събера мислите.