Общо-взето тия дни кръжа като лешояд из различни кътчета на града. Вчера -- курс по математика, ама тоя дедик дето ми се води лектор пак беше омешал програмата и се оказа че квотата му е заета та се върнах позорно у нас да решавам задачи сам. Сряда ще се разправям с него както си му е реда. Порешавах задачки, пък се изметох на физиотерапия, след което забих по нотариуси, размотавах се до ВИАС където здравата изтормозих лелката в книжарницата, връчвайки и цял ферман с консумативи за рисуване. Разделихме се поживо-поздраво накрая... Днеска -- същата работа, курс по рисуване сутринта, физиотерапия и сега отново на шибан нотариус защото вчера е станала някаква нормативна грешка. Пфу. Чака ме писане на n брой документи и безкрайното изречение "прочетох документа и съм съгласен със съдържанието му".

Снощи станах свидетел как най-брутално орязаха страхотната двойка Албена Денкова и Максим Стависки за да останат на 5-то място на олимпийския турнир по фигурно пързаляне за танцовите двойки. Въобще, ама въобще не беше честно! Мизерници!

А иначе си броя сланинките. Качил съм леко и щастливо 4-5кг (цяло чудо за хронична торба кокали като мен) от кортикостероидната терапия -- нещо което ме забавлява.
Но след 20 лицеви опори направени миналата седмица, не съм вярвал че мускулната треска може да е толкова гадна, което говори красноречиво за физическите ми показатели в момента. Нищо, всяко нещо с време. Засега само си мечтая за един супербърз крос от полите на Витоша до Черни връх и обратно :)