Догуша ми дойде от идиоти. По личното ми мнение, 80% от лекарите в България спадат към тази група. А в ИСУЛ в София -- 99%, ни повече, ни по-малко. Днеска така се изнервих, че ми писна и се изписах по собствено желание от болницата за да не ми губят повече времето с ЕМГ-та и празни приказки. Догуша ми дойде от болници и хора в бяло. Тия в ИСУЛ по-специално нито имат някаква концепция какво да се направи по въпроса за лицето ми, нито са наясно какво правят (и най-вероятно не са ориентирани и за време и място, защото трябваше да ги коригирам: Ало? Утре е 01.03 а не 29.02!)

След консултации с n брой невролози, съвсем скоро орязвам неврологичните шейкове които ми предписа онзи въздухар от ИСУЛ и минавам на Нивалин субкутанно. Пък дано стане нещо. Ебнаха ми здраво лицето. Аудиологията псува хирургията, хирургията нехае, неврологията си измива ръцете с УНГ-то, УНГ-то бълва змии и гущери по хирургията, хирургията пак нехае, нали е над всичко. А пациента междувременно? В кучи гъз!

Много е ясно че в тая държава трябва да си оправяш бакиите сам. Жал ми става като се замисля колко много хлебец още трябва да изядем докато някои (всъщност много) хора разберат значението на думи като "дисциплина", "принципи" и "задължения".

И явно, както Мила беше толкова мила да ми каже, съм изпаднал в сатурнова дупка преди рождения ми ден:
Случих на най-подлия таксиджия който можете да си представите, който след като учтиво се усъмних в двойно-надутата сметка (която видях в последния момент) ми се разкрещя от упор. Не крия че ми се разтрепери ръката да му ковна един в устата... ама наистина. Гррр... вместо това най-хладно и учтиво го посъветвах да се успокои, платих му и си излязох. Намаше как. Писна ми да ме минават. Отгоре натова забравих да му поискам касова бележка.

need to relax and blow off some steam...