Неделя... (голяма сподавена прозявка).
Станал съм пълен емоционален инвалид тия дни.

Вчера се върнах от Мальовица. Там отидох в петък с още няколко човека. Бях измуфтил колата от баща ми. Взех Марин и Тако(?) от пл.Македония, а Светльо пред кино Изток. Първото ми пътуване извън града в силно заснежени условия откакто си взех книжката.
Беше сносна екскурзия, като се изключи това, че тъкмо като бяхме пристигнали, една лавина падна наблизо и затрупа някакво неразумно момиче. Успяха да я изкопаят, но изглеждаше ужасно като я видях, двете и ръце (доколкото разбрах) счупени в лактите. Повечето време прекарах сгушен в един ъгъл на хижата, дремейки от умора, а вечерта имаше купонче за 3-ти март. Първоначалната ми идея беше да се върна у дома на същия ден, но прецених че съм твърде скапан за такава авантюра.

Рано на следващия ден, към 9h аз и Марин потеглихме обратно. Беше страхотно. Времето беше облачно и сиво, духаше силен вятър и вдигаше снежни облаци около нас. Бях си сложил скиорските очила с оранжев филтър и това придаваше доста особен "слънчев" вид на обстановката.

А днес станах към 7 за да поработя и да не отида без домашно на курса по рисуване, където обаче ме посъветваха да се прибера у дома и да почивам, егаси :)

Систера е вече в Доминиканската Република, забравих да и честитя РД-то. Искам да и напомня да ми праща картичка от всяка точка по света на която отиде, а тя си е запланирала малко околосветско пътешествийце -- Доминика, Африка, Нова Зеландия, Австралия, и доста много скитане из дебрите на Азия. Луда работа. Не е начина по който аз бих се забавлявал, ама щом така си е решила...

zzzzz