ОМАР ХАЙЯМКой е той? Персийски математик, лекар, астроном, философ, метафизик, поет и бохем, роден през ХI в. в Нишапур. Има изключителни постижения в областта на математиката и астрономията, но е известен най-вече с литературните си произведения, представени във формата на рубаи (четиристишия). Като млад учи в известната школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир, и Хасан-ибн-Сабах, "старецът от планината", бъдещият предводител на убийците Хашишини (асасини). Изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.
Първи за европа го открива Едуард Фицджералд след близо 700 години неизвестност. Неговите преводи се отклоняват доста от конкретния текст, но имат добър поетичен облик:
The Moving Finger writes; and, having writ,
Moves on: nor all thy Piety nor Wit
Shall lure it back to cancel half a Line,
Nor all thy Tears wash out a Word of it.
Into this Universe, and why not knowing,
Nor whence, like Water willy-nilly flowing:
And out of it, as Wind along the Waste,
I know not whither, willy-nilly blowing.
За пръв път е преведен на български, от немски и английски рубаи, от Гео Милев. За пръв път ми попадна преди 2 години и веднага ми грабна окото. Подбраните рубаи по-долу са превод на Георги Александров.
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ме отмина -- виж, това открих.
Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са а името -- създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси -- сред този свят, гъмжащ от лъжи.
От много ум, чуй, полза няма, а вреда.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене:
Ума си ще удавя в живата вода.
Пийни, защото скоро пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари -- в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.
За вчера не скърби, за утре -- не хленчи.
За вчера и за утре да си без очи.
Недей разчита на отминало и бъдно.
На вино и радост ти се обречи.
Да си седиш и да скърбиш -- не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто -- грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напий се, чашата преди да счупиш сам.
Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен -- в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.
В дома на фокусници не търси другар.
В света недей разчита на приятел стар.
Страданията сам понасяй -- без лекарство.
И скърбите си считай за небесен дар.
Пази си тайните, мъдрецо, по-добре.
Опасната бъбривост нека да умре!
В черупката на скритостта узрява перла:
Тя -- тайната на най-дълбокото море.
Не си ли извървял сам пътя на скръбта;
Лице окъпал на сърцето си в кръвта;
Не си ли се от себе си отказал -- влюбен:
Ти още нищичко не знаеш -- за света!
Недей изменя на желания и страст.
В градината им е полезен всеки храст.
На своята природа не върви насреща:
Отпивай вино и се вслушвай в моя глас.
