Петъчно

Работа, работа и само работа. Тцъ! И покрай цялата тая работа ме скъсаха по история на архитектурата и другия понеделник ще ходя да се мазня на доцентката за поправка...

Днеска цял ден планирахме с Марто откъде да вземем екипировка за гмуркането в потъналия кораб до Созопол през уикенда, ама се оказа, че де що имало свободна екипировка, всичко е резервирано за уикенда, пък като добавим и вълни 3 бала към уравнението и му теглихме една черта на всичкото.

За сметка на това в един магазин си харесах копие за подводен риболов (без акваланг), супер яка работа, само за 35лв, което скоро ще бъде мое.

Сега мисля да приключвам и да ходя да намеря местенце за вечеря...

zzzz

Аман от жеги! Днес едвам се довлякох до работа, почти без сили. Неделята прекалихме с плажуването и слънчасах яко, та май от тогава ми стана нещо... Както и да е, барикадирал съм се на безопасно място до климатика в офиса и не мърдам докато не захладнее.

Убийствена жега. Тази сутрин се вдигнах в 7:30, душче и тръгнах към уни-то на практика по история на архитектурата. По пътя подбрах Анитo. И понеже съм скръндза и отказвам да дам 20 кинта за нова ISIC магнитна карта-пропуск за университета, минахме през входа откъм пералнята понеже там гардовете пускат по-лесно. И след като доцентката набързо ни определи задачите, аз, Славчо и Роси и Ани цопнахме на Растата в колата и отпрашихме към Варна да си правим практиката. Падна ми се да заснЕмам (имало разлика между заснемане и заснимане) някаква вехта решетка от ковано желязо. Ама вместо туй му теглих една майна и отидох да хапна нещо. По пътя към Севастопол срещнах Майчето, която също замерваше някаква ограда и заедно влязохме в Годзилата. Кафе и палачинки. Заснех каквото можах преди да ми се строши ролетката, след което направих круз до работата да уточня с Мартин едни чертежи и се прибрах. Пльоснах се на кревата и не станах до към 7. Кат' станах ходихме със Слав да вечеряме и сега скучая. А, и скъсах хамака на хазяите и най-позорно се стоварих по гръб на земята като си лежах и после се оплетох като пате в кълчища понеже не можах да се сетя как се връзваше двоен моряшки възел за да оправя поразията.

Интерлюдия
или
Как се става архитект

Та да дум. След един мързелив уикенд плажуване и гледане на филми, обратно на работа.
Фактологията е следната: Понеже отново имам достъп до интернет (в смисъл, на работното място), ще имам повече възможности да пиша тук. И понеже на работно място идва повече вдъхновение, май ще се списва повечко.

А всъщност работата кефи на 100%. Миналата седмица ми дадоха обект, 4-етажна многофамилна жилищна сграда. Бяха 6 чертежа: един разрез, четири фасади и план на покрива. Днес ми дадоха да правя някакво изменение на покривно помещение в друга сграда.

Готиното е, че живея в Ален Мак (точно до Златни Пясъци). Всеки ден правя 2 круза с автобуса до Варна и обратно. Вилата е супер яка. Съквартиранта (Миро от моя курс) също е пич. Изобщо нямам от какво да се оплача в момента направо :)
Може би ако имаше малко повече хора, че всички колеги се пръснаха из страната след сесията.

Чудя се има ли смисъл да се прехвърля да завърша университета някъде на запад. Въртят ми се всякакви идеи за това. Не, че има нещо лошо човек да завърши Български университет, само дето рейтинга на нашите никакъв го няма. Разбира се, връзките са от основно значение във всеки бранш, но дипломата пак си тежи. Пък и е добре човек да види свят. Добре е и да имаш тапия от елитно школо, я MIT, я нещо от сорта.
Ноооо... днеска си съставих малка равносметка какви са шансовете на един млад архитект да пробие на пазара в USA. Казано накратко, работата е доста мизерна. В Америка в архитектурата няма много пари. Ама хич. Най-куриозната история, която чух, е за един познат на сестра ми, който си сменил професията на медицинска сестра, защото там имало повече пари отколкото в архитектурата. Тцъ! Това се казва downgrade!
В USA, големите фирми са като монопол. Привличат всички архитекти, които работят за тях на безценница, а архитектите които могат да си позволят да имат самостоятелна фирма са малко. И съответно повечето бачкаторят за жълти стотинки. Без значение дали са завършили MIT или Харвард. Добрите пари падат или при Project Manager-ите в архитектурните бюра, или след много години стаж, когато станеш Senior Architect, с шестцифрена сума годишен доход.

Хъм. Май ще се целя из Европата.