остров Тасос, or there, and back again.

Кой:

Иван     Стефан     Явор     Дани     Ицo

Коцето    Ники

Какво: велопоход
Кога: По великден.
Къде: остров Тасос, северна Гърция.
Как: С автомобили до Кавала, откъдето с ферибот до острова, от там -- с велосипеди.
Колко: лични разходи - малко над 100лв. (50лв за бензин, останалото такса ферибот и наем за велосипед)
Защо: фор дъ пюър фън :)

Начало: След серия разговори с Дани, най-накрая се навих за приключението (мотивиран донякъде от едно ентри в блога на Инатката). Всъщност хептен си нямах представа в какво се забърквам, но както се оказа, начинанието си струваше 110% :) (Дани, едно голямо благодарско за поканата!). Така в четвъртък хванах буса от Варна и на следващия ден бях на място, очаквайки заповеди.

Бандата: Иван Зъбаря, Явор, Костадин, Стефан, Ицката, Данката, аз и Мария, която беше с нас само до Кавала. Срещата -- пред Интерпред. Набързо се запознах с Иван, Марийчето и Коцето, след като първом порядъчно ги изплаших със странния си акцент. След което почти веднага бях въведен "в час" за основните планове. До час групата се събра, и за още толкова се организирахме, екипирахме и тръгнахме.

Оттук-нататък в бърза хронология:

Първи ден: Пристигане в Кавала към 3 през ноща. Щурм за банички в района, където намерихме пекарна. Ферибота е от 8, така, че групата се разпаса, по пейки, под пейки, по земята, а някои опънаха и спални чували на кея. Намерих време да тествам перфектния Cannondale, който ми се падна (благодарско на Коцето). Кафенце в кафенето до кея с Дани (където се беше събрало чисто мъжко съсловие на сутрешна раздумка, заради което сигурно нарушихме поне половин дузина местни неписани правила), после цопнахме на ферито и за малко повече от час бяхме на обетованата земя, гръцко селце със странното име Скала Принос.

От там маршрут Скала Сотирос-Сотирос и предприехме един отчаян опит да достигнем Казавити и манастира Панталеймон, където си бях уговорил среща с Емо (който също се оказа в района). Късен следобед: добираме се до манастира Св.Панталеймон, the rеndezvous point, без следа от Емо. Оказа се, че има друг манастир със същото име от другата страна на планината, а по-късно видях на картата и трети манастир.... дебиш, на тоя остров всички пътища водят към Св.Панталеймон, Бог да прости светията и костите му, ама защо е трябвало да го погребват из целия остров? Бивакувахме в планината, където си стъкмих легло от сухи вършини и изкарах нощта подгрян от скоросмъртницата на Коцето.

Втори ден: Великден. Разбиват ми яйцето във втория рунд. Хапване, стягане и стигаме до Мега Принос и Казавити. Тук в местната таверна се залежаваме докато уточняваме по-нататъшния маршрут. Изкушаваме се с имена, точки на картата, като Paradise beach, или Golden beach. Гръцка салата, узо, маслини и бира в порядъчни количества. По-нататъшният маршрут - неизяснен. Накрая пак дълго цепим през планините в опит да стигнем Панагия. След много часове се оказваме почти в централната част на острова и падането на нощта ни сварва в Мариес (след шеметно препускане по черни пътища край водопадчета, езера и пчелни кошери). Припасите са на привършване, но Дани успява да изпроси няколко бутилки мляко от доящ овчар. Таверна, с последваща нощувка по партизански на плажа в Скала Марион. Този път си намирам перфектен спот под една лодка.

Трети ден: Бърз и лесен преход до Скала Принос, но ферибота е от 2. Размотаване и кръчма. Бирички и узо, и накрая почваме да махаме на всяка жена която мине покрай нас. Ферибот, отпътуване. Равносметка: над 100км с колела за 2,5 дни. Островът е земен рай. I'll be back :)

Living in the Fast Lane

Temporary acceleration, events slip by, scarce reminiscences, forgotten goodbyes, missed acknowledgements, fake sentiments, affected bearing, cool demeanor. Rush of images, colors, smells, tastes, moods, (and even sounds), places, people. Senses, touches, eye-to-eye tension, sometimes even dreams. This is a real hooker.

Whilst not trying my hand at poetry, it kind of sounds like that when I attempt to sum up the last few days. Yes! This is the rush. Not of adrenaline, but the experience of dissolving yourself in a chaotic series of life events. Sometimes this is good, but as with everything else, it should be done in discrete and moderate quantities. Moreover, summer is pending. So, why hurry? :)


Why am I writing in english? I've kind of lost my taste for bulgarian right now.

Но обещавам да се реванширам.