Излежавах се до последния момент, само за да стана и да скалъпя едно бързо "домашно" по рисуване, колкото да не се явя с празни ръце тази сутрин. Станал съм абсолютен картоф.

След това 5 часа рисуване. Беше много интересно но чак ме заболя главата от геометричните форми които се уча да рисувам -- не съм им свикнал. Да нарисуваш в перспектива куб, обемна елипса и други геометрични солиди само с молив и без помощта на линийка, пергел или транспортир не е шега работа.

Кефя се на новите си съкурсници. Интересното е, че повече от 75% са момичета, какво и става на архитектурата днес, явно се доминира от женската част на населението :))

Слетобед: Гости на Мим, среща с Криси в Спартак.
Кога ли ще мога да спортувам пак?

И накрая изненада -- станал съм позорна жертва на credit card fraud -- измама с кредитни карти... гррр, най-вероятно докато съм бил в болницата, някой ми е изкопирал дебитната mastercard (която мисля, беше в раницата, натъпкана в шкафчето) и ми е щипнал $190. Което значи, че сега съм много на червено...

Поуки: 1. Не си носете ПИН кодовете в портфейла; 2. Не си носете кредитни/дебитни карти в портфейла, освен ако не се налага; 3. Теглете до дупка всички пари от дебитните карти веднага щом ги получите, за да не го направи някой друг; 4. И не забравяйте: Врагът никога не спи!

Общо-взето тия дни кръжа като лешояд из различни кътчета на града. Вчера -- курс по математика, ама тоя дедик дето ми се води лектор пак беше омешал програмата и се оказа че квотата му е заета та се върнах позорно у нас да решавам задачи сам. Сряда ще се разправям с него както си му е реда. Порешавах задачки, пък се изметох на физиотерапия, след което забих по нотариуси, размотавах се до ВИАС където здравата изтормозих лелката в книжарницата, връчвайки и цял ферман с консумативи за рисуване. Разделихме се поживо-поздраво накрая... Днеска -- същата работа, курс по рисуване сутринта, физиотерапия и сега отново на шибан нотариус защото вчера е станала някаква нормативна грешка. Пфу. Чака ме писане на n брой документи и безкрайното изречение "прочетох документа и съм съгласен със съдържанието му".

Снощи станах свидетел как най-брутално орязаха страхотната двойка Албена Денкова и Максим Стависки за да останат на 5-то място на олимпийския турнир по фигурно пързаляне за танцовите двойки. Въобще, ама въобще не беше честно! Мизерници!

А иначе си броя сланинките. Качил съм леко и щастливо 4-5кг (цяло чудо за хронична торба кокали като мен) от кортикостероидната терапия -- нещо което ме забавлява.
Но след 20 лицеви опори направени миналата седмица, не съм вярвал че мускулната треска може да е толкова гадна, което говори красноречиво за физическите ми показатели в момента. Нищо, всяко нещо с време. Засега само си мечтая за един супербърз крос от полите на Витоша до Черни връх и обратно :)

Стрейндж стейтс. Нещата бавно се нормализират. Както Лилия ми казваше, "това, което не ни убива, ни прави по-силни" -- звучи голямо клише наистина. Но е вярно и с убеденост мога да кажа, че научих доста интересни неща покрай целия епизод с кохлеарната реимплантация и първоначалният шок, когато се събудих с пареза на лицето и прочие. Изпитанията са необходимо условие за да се развиваш.

А тази вечер в Бистрица се състоя първото ми събрание на СК"Вертикален Свят". Беше супер, видяхме се отново с Д.Боянов и Боян Петров, и двамата страшни пичове. Получих си членската карта и си платих планинската застраховка (целогодишна, само за 12лв).
Обсъдихме и програмата на клуба, измежду вело-преходи, масови бънджи-скокове и планирана експедиция до Нанга Парбат и Хидън Пик в Пакистан между юни и август 2006, както и до Арарат в Турция (за последното май ще съм навитак, ако ми позволят, Арарат е 5-хилядник и не би следвало да имам кой-знае какви проблеми предвид слабата ми подготовка и опит на големи надморски височини).

Беше супер-излагация когато накарах Дойчин и Марин да ме чакат 45 минути на пресечката на околовръстно и Ц.Борис III, само защото си мислех че ще стигна дотам с такси за 15 минути, и то в петък и в пиковия час. Да, ама не.

Снощи бях така каталясал от постоянната хиперактивност и нервна превъзбуда, че седнах и най-твърдо реших да спра, да си дам почивка и да се кротна малко. Помолих майка ми да ме поглези малко. Направи ми сандвичи и сок. Мда, добре е да те поглезят понякога :)
Добавих към това и успокояващ чай "антистрес" и леген с гореща вода и морска сол за краката.

А иначе денят беше от натоварените: физиотерапия, размотаване до банката, интернет, малко игри, късно гости на Мим.

Я да видим сега... Поведението ми през изминалите няколко дни беше доста хаотично. Хиперактивност и нервна превъзбуда. На моменти чувствам главата си като кошер стършели. А когато спя, е по-скоро в будно състояние. От неврологичните буламачи е.

Положителните страни са следните:
Преди всичко, носа ми е отпушен както никога досега а обонянието ми е на 100% -- резултатът: душа като куче, вдъхвам всякакви миризми и им се кефя до максимум. Изживявам нещата по по-пълноценен начин. Храната е страхотно вкусна, наслаждавам се на всяка хапка.
Въображението ми и творческите ми способности също са на висота.
Активност, целенасоченост, импулсивност.

Искам да си отбележа, че обонянието е много ценно нещо. Ще се старая да го поддържам все така. Направо ми се вижда непростимо да го рушим с цигари.

А иначе какво се случи днес? Нищо особено. Физиотерапия, след което забих в "Матрицата" за няколко часа. Става ми гаден навик, но след като махнах нета от нас, е обяснимо. Нещо което обаче смятам да огранича вече. Имам неща за вършене. Стига толкова хаотичност.
Остатъкът от деня ще премине в учене по математика. Имам и работа за Boston Sunday Globe.

p.s. егати хаотичното писане днеска! Не мога да си събера мислите.

Снощи беше смазващ ден. Готин но смазващ. Ангажиран отначало докрай с физиотерапия сутринта, интензивна творческо-профилактична дискусия с Владо слетобяд, последвана от пауза за поредния неврологичен шейк и една късна (и планирана в последния момент) среща в О!Шипка с Дани, Свети, Стоян и Марин. Изкарахме страхотно, както винаги. Първоначалната атмосфера на неловкост при вида на парализираната ми физиономия бързо премина в атмосфера на задружност и веселие, каквато и се постарах да бъде :)
(Дани, благодаря ти за подаръчето, страхотно е)

След като се прибрах у нас вече бях повече от скапан, не ми оставаше нищо друго освен да се отпусна в първия попаднал под мен креват и да се оставя на съня.

И така, какво се случи днес? Нищо особено, освен продължителна релаксация, последвана от освежаваща среща с един специален човек. Мисля да посветя остатъка от деня в съзерцаване на пъпа си (или точка в стената), и решаване на задачи по математика.

Ден като ден. Във вените ми тече всякаква химия. Продължавам да се тъпча с неврологични буламачи и ме съпътства някаква нервна превъзбуда (от кортикостероидите). Нож с две остриета, и би могло да се каже, че си има и добри страни, макар че е уморително да "спиш буден". Въобще не съм фен на лекарствата но сега мисля да издържа колкото още ми остава. Брр....

Уредих си натоварена програма за остатъка от седмицата. Физиотерапия от 10:30 утре, после ще се видя с Владо, в събота среща с Криси в Уго, ммм, определено има какво да очаквам :)