КАВАРНА, ЕКСТРЕМУС ФЕСТ & МОРЕ

След като заминах за Варна този вторник, въобще не мислех, че ще се върна от морето чак 5 дни по-късно. Чакай, 5 дни ли казах? Така наситени от събития, че ми се струват като 2 седмици. Всъщност всичко изтече като един миг. Основната идея беше да си подам документите във ВСУ, но както обикновено се случиха ред непредвидени събития. С чист късмет успях да си уредя бърз транспорт от к.к-с"Чайка" до Каварна във виличката в рибарското селище на плажа. Цвети беше наблизо с някаква банда водолази и рокери и не чакаше втора покана да се изнесе от Шабла и да дойде при мен. Надали щях да остана дълго, защото без компания е тъпо. И така, с много пропуски:

Първа вечер: Среща с рокерите-водолази, Цвети идва при мен. Обяд в снек-бар "Шопар" на Дучо Свинята. Запой до късно с водолазната група. Минималистично участие от моя страна. Ловно-рибарско-подводни истории.

Втори ден: Плаж, размотаване, разправии. Проверка дали Жоро Моркова е в съседното бунгало: няма го, но за сметка на това тараша гроздето му. Вечер: Концерт на Супермакс, свободен вход. Концерта -- умряла работа. Бира и кебапчета, среща с една съвсем сдухана от работа водолазна група. Бисер на вечерта: запознаване с Цецо водолаза. Късна вечеря в "Кочината" на Дучо Свинята.

Трети ден: Плаж, размотаване, разправии. Среща с Владо Живков в "Кочината", той -- съвсем пребит от умора, но все пак успяваме да обменим някоя и друга приказка над 50-градусово "Узо" (той, не аз). Вечер: среща с Владо в крепостта му, където се мотае дебел тип с оранжева блуза -- самият Подводен педераст (незнаейки кой е още). Подготовка за Екстремус фест на плажа, при което получавам травма в ръката при най-невинен опит да си поиграя на катерачната стена. После три концерта на куп: Twisted Sister, Helloween, Testament, които се налага да пропуснеме щото няма парички. Кебапчета и бира до късно с Цецо, Гошо, Антон, Цветилена, гл.ред. на в-к "Нощен труп" и прочие. Водолазни истории и потвърждаване на легендата за Подводния педераст и откритието, че Ръдърфорд е разцепил атома на две. Среднощен пробив в защитата на стадиона на Каварна, като крайният резултат е безплатен концерт на Туистид Систър плюс една травма на плешката за Цвети, при опита да прескочи оградата. Запой при водолазите. Поемам ангажимента да подслоня едно пиянде, което се оказва грешно решение -- как можеш да накараш едно пиянде да напусне трапезата, още повече като има безплатно пиене? Как ли да се добера до София?!

Четвърти ден: Ранен СМС от Марто: "В 13ч. пътувам за София. Ще дойда да те взема."
Екстремус Фест в Каварна: Записвам се за турнира по катерене, но решавам да се гмурна с Цецо в последния момент и докато от трибуната реват името ми да се явя на стената, аз съм доволно и спокойно на 4м под водата.
14:30 СМС от Марто "На плажа сме в Каварна, утре сутрин пътуваме. Намери квартира за двама". Бира + джин & тоник: приемам за гости редактора на "Нощен труп" (който се всъщност е брат на Цветито) и негова колежка на терасата. Порядъчен запой и пъстра, разностранна реч. Жоро Моркова все така липсва. След ожесточен дебат с Цветито сключихме следния бас: Или аз мога да подобря рекорда за катерене от 25 секунди на стената на плажа, поставен тази сутрин, при което тя ще скочи с дрехи във водата от моста на плажа, или аз ще я черпя бутилка джин и два тоника. Въпреки увещанията на брат и, от типа на "срещу жена бас не можеш спечели" и "евреите са измислили жените", баса е сключен. Обяд в "Кочината", СМС от Марто: "Ние тръгваме за София. Чакам те на плажа". !!!
Подготовка за спечелване на баса: срещам Митко от Свят, благодарение на чиито еспадрили, магнезий и професионална подготовка, включваща здрав бандаж на ръката и травмираното ляво сухожилие басът е спечелен (21 секунди), с една уловка: много допуснати грешки от непозволени хватки в катеренето (да, ама другите не знаят, нали? хаха). За известно време се наслаждавам на статута на герой на плажа. Пълно изчерпване + ранно лягане същата вечер.

Достойно закриване на годината :)

Най-накрая стана ясно, че вече съм студент. Приет на първо класиране, редовно обучение по архитектура във ВСУ. Сега остава да се потупам по рамото и да почерпя :) Заслужено.

Една седмица по морето за изпити във ВСУ, плюс 4 дни по крайбрежието да се видя с този-онзи. Глобална среща във Варна на "Симитли и Ко." и кратък престой на Шабла.

Сега съм под товара на тежки мисли относно бъдещата ми професионална реализация. Това, че съм си поръчал, не значи, че не мога да разглеждам менюто, нали така? И затова се мъча с въпроси: Най-доброто решение ли взех? Ами ако има нещо по-добро? Нещо в което съм по-добър? Подходяща ли е архитектурата за мен? Кое ме влече повече? Какви са способностите ми и на какво пасват най-добре и т.н.

Уф, нещо май съм в нова Сатурнова дупка. Предизпитно. Уфффф.

Малко екстремни новини от мен:
В неделя (миналата) минах тура Големия винкел на Комините (категория 6 по UIAA), като аз водех от 1/3 до самия край, където обаче се изчерпах до дупка точно на 4-5 метра от площадката и трябваше партньора ми да го мине вместо мен. Доста разтърсващо преживяване и първото ми истинско катерене. Който се е набирал нагоре по скалата със зъби и нокти и без правила само на адреналин и див страх, ше ме разбере :) След това 3 дена -- абсолютен парцал. Така съм се чувствал само след двудневен тежък поход из Пирин. Не мога да повярвам, че 30 минути могат да те изчерпят така, както 10 часов маратон из планините. Тук се сещам за думите на Митко, че катеренето развива абсолютно всяко мускулче на тялото. Със сигурност е така.


И понеже ме е обхванало едно мислене...

Всеки си има слабости, които му пречат, но с които не може да се раздели. Причините са всякакви: мързел, апатия, страх от промяната, липса на мотивация, объркване, несигурност, ненужна идеализация, самозалъгване, липса на цели и пр.

И според мен, който иска -- може. Който не иска -- не може.

Да отстраниш всички подобни спънки от пътя си на пръв поглед изглежда добре. Това което ме безпокои обаче, е че подобно действие се базира на принципа "целта оправдава средствата". Казано иначе, това води до бездушие и бездърдечност и пр. Казано фигуративно, това е като да преминеш с багер през магазин за изящни кристални изделия. Защото всяко действие си има противодействие. С решенията си променяме не само нещата около нас, но и самите себе си. А хората непрекъснато се променят, в по-малка или по-голяма степен.

Имаме ли голям проблем -- по-лесно ни е да се справим с него (както казва Т.Пратчет: Винаги си избирай по-голям противник, по-лесно се улучва). Но понякога противниците са едвам видими или толкова малки, че не разбираме, че ги има и че нещо ни пречи.