Сутрин:
излежаване до девет, след което курс по рисуване. 5 часа по късно и една наполовина завършена рисунка и съм си в нас.

Слетобед:
Помолиха ме да купя цигари. На будката попаднах не на кой да е, ами на самото Страшилище на седемте морета, ветерана от Виетнам, небеизвестния квартален клошар Коко, който настоя да ме запознае с някакво силно гримирано момиче, което стоически отказа да се ръкува с мен. По устните на Коко успях да разчета "Е-К-З-Е-М-А". Няколкото бързи асоциации направени наум не спомогнаха за разведряване на обстановката тъй реших че няма да е лоша идея да си измия ръцете след като се прибера у нас.

Ситуацията е куча. След тридневна визита миналата седмица при един гръцки професор във Вероя, се оказа, че тукашните светила на медицината тотално са изпортили кохлеарната имплантация която ми беше направена през януари т.г. и вместо да ме имплантират в кохлеята, са ме имплантирали в центъра за равновесие, вестибуларния анализатор. Тотална изцепка. И отгоре натова боклуците не си го признават и надали някога щеше да стане ясно какво не е наред, ако не бяха гръцките лекари. Най-вероятно другата седмица ми предстои нова операция.... ухх... четвърта, четвърта шибана операция, па дано кратуната ми го понесе че много и се събра напоследък. Мамка му! Една неуспешна на дясното ухо и една успешна на лявото, но третата прецака всичко и сега ще трябва да се оправи. Няма как.

Т'ва си е период на промени. Нищо радикално обаче. Казано накратко, предизпитната суматоха продължава и даже вече съм я загазил... с двата крака. Предстои ми интервю с БНТ относно участието ми в курса по алпинизъм.

Лайфстайл-ът (какъв е конкретният превод на тази думичка на български?) ми се променя към по-свободен и отпуснат. Вече не мисля толкова колкото преди, всъщност вече мисля само при необходимост. Идеализацията е отрова, а личностното развитие се гради на умело претеглени решения и действия, докато откриваме нови неща (и се забавляваме в процеса). Едно от най-трудните неща е да се справиш със страха, но без страх не може. Номерът е не да не се страхуваш, ами да се владееш дори когато си уплашен или неуверен. Мисля, че колкото по-богата душевност има един човек, колкото по-разнообразна и разнородна личност има, колкото повече неща открива и натрупва в себе си, разкривайки нови и нови преживявания в процеса на израстване и съзряване докато е жив, толкова по-трудно е да се овладее всичко това. Затова и промените са страшни. Затова винаги са необходими дисциплина и сериозност. Нужна е работа и разумни решения. Едно от най-трудните неща е също така да се научиш да взимаш решения, вместо да се оставяш на страха и на мислите си, неспособен да помръднеш. Но колкото повече се овладяваш, толкова по-лесно става всичко. Умелото и разумно боравене с наличните ресурси, води до самочувствие и увереност, както и до пълноценност.
Енд соу он... мей дъ форс би уид ю, йънг Скайуокър.

ухх....
Ама ОК, айде да не го давам с излишен патос и клишета сега. Мааму стара. Напоследък съм станал страшен простак, почти непрекъснато псувам, повечето пъти на ум, освен ако не съм в компанията на приятели или други простаци, а покрай ФК"Симитли" доволно понаучих и шопски. Уикенда бяхме до вилата на Мим, реших да отида само и единствено заради девойките. Беше екстра. Днеска мисля да изкопча няколко часа и да отида до ВИФ на сбирка на СК"Вертикален Свят". Ще дават репортажи за различни проведени (както и предстоящи) клубни дейности. Ще е интересно.

Надали ще пиша скоро тук пак, че здравата съм натегнат и хич ме няма откъм време.