остров Тасос, or there, and back again.

Кой:

Иван     Стефан     Явор     Дани     Ицo

Коцето    Ники

Какво: велопоход
Кога: По великден.
Къде: остров Тасос, северна Гърция.
Как: С автомобили до Кавала, откъдето с ферибот до острова, от там -- с велосипеди.
Колко: лични разходи - малко над 100лв. (50лв за бензин, останалото такса ферибот и наем за велосипед)
Защо: фор дъ пюър фън :)

Начало: След серия разговори с Дани, най-накрая се навих за приключението (мотивиран донякъде от едно ентри в блога на Инатката). Всъщност хептен си нямах представа в какво се забърквам, но както се оказа, начинанието си струваше 110% :) (Дани, едно голямо благодарско за поканата!). Така в четвъртък хванах буса от Варна и на следващия ден бях на място, очаквайки заповеди.

Бандата: Иван Зъбаря, Явор, Костадин, Стефан, Ицката, Данката, аз и Мария, която беше с нас само до Кавала. Срещата -- пред Интерпред. Набързо се запознах с Иван, Марийчето и Коцето, след като първом порядъчно ги изплаших със странния си акцент. След което почти веднага бях въведен "в час" за основните планове. До час групата се събра, и за още толкова се организирахме, екипирахме и тръгнахме.

Оттук-нататък в бърза хронология:

Първи ден: Пристигане в Кавала към 3 през ноща. Щурм за банички в района, където намерихме пекарна. Ферибота е от 8, така, че групата се разпаса, по пейки, под пейки, по земята, а някои опънаха и спални чували на кея. Намерих време да тествам перфектния Cannondale, който ми се падна (благодарско на Коцето). Кафенце в кафенето до кея с Дани (където се беше събрало чисто мъжко съсловие на сутрешна раздумка, заради което сигурно нарушихме поне половин дузина местни неписани правила), после цопнахме на ферито и за малко повече от час бяхме на обетованата земя, гръцко селце със странното име Скала Принос.

От там маршрут Скала Сотирос-Сотирос и предприехме един отчаян опит да достигнем Казавити и манастира Панталеймон, където си бях уговорил среща с Емо (който също се оказа в района). Късен следобед: добираме се до манастира Св.Панталеймон, the rеndezvous point, без следа от Емо. Оказа се, че има друг манастир със същото име от другата страна на планината, а по-късно видях на картата и трети манастир.... дебиш, на тоя остров всички пътища водят към Св.Панталеймон, Бог да прости светията и костите му, ама защо е трябвало да го погребват из целия остров? Бивакувахме в планината, където си стъкмих легло от сухи вършини и изкарах нощта подгрян от скоросмъртницата на Коцето.

Втори ден: Великден. Разбиват ми яйцето във втория рунд. Хапване, стягане и стигаме до Мега Принос и Казавити. Тук в местната таверна се залежаваме докато уточняваме по-нататъшния маршрут. Изкушаваме се с имена, точки на картата, като Paradise beach, или Golden beach. Гръцка салата, узо, маслини и бира в порядъчни количества. По-нататъшният маршрут - неизяснен. Накрая пак дълго цепим през планините в опит да стигнем Панагия. След много часове се оказваме почти в централната част на острова и падането на нощта ни сварва в Мариес (след шеметно препускане по черни пътища край водопадчета, езера и пчелни кошери). Припасите са на привършване, но Дани успява да изпроси няколко бутилки мляко от доящ овчар. Таверна, с последваща нощувка по партизански на плажа в Скала Марион. Този път си намирам перфектен спот под една лодка.

Трети ден: Бърз и лесен преход до Скала Принос, но ферибота е от 2. Размотаване и кръчма. Бирички и узо, и накрая почваме да махаме на всяка жена която мине покрай нас. Ферибот, отпътуване. Равносметка: над 100км с колела за 2,5 дни. Островът е земен рай. I'll be back :)