На летището тази сутрин изпратих Жоро, Мила и Дани за Пакистан. Отиват на масивен поход от Исламабад до Каракорум и обратно, минавайки покрай Нанга Парбат и накрая ще бивакуват за кратко на базовия лагер на К2, на 6000м надморска височина. Някак си изпитвам тихичко облекчение, че така се случи, че не отидох с тях. Нито съм във форма, нито имам настроение, отгоре натова ме мързи. От друга страна приключението не е за изпускане. Дано всичко мине наред, че не е съвсем безопасно там горе :( . Измежду многото опасности има лавини, каменопади и високопланинска болест (HACE & HAPE), измръзване и пр.

Прибирайки се към нас слетобяд, прекосявах П.Евтимий към парка на НДК и видях едно луксозно, лъскаво Алфа-ромео паркирано на синята зона за хора с увреждания. Като се доближих, видях, че на арматурното табло има картонче, свидетелстващо за правото на собственика да паркира в тази зона. После пък самият собственик цъфна на мястото и най-невъзмутимо се качи в колата си. Мъж на средна възраст, без какъвто и да е видим признак на увреждания. И сега се чудя, възможно ли е наистина да е бил такъв, или, което ми се вижда по-вероятно, наистина може да е чак такъв мизерник, че да си прави труда да се "инвалидизира" за да си спечели куп привилегии, вкл. и правото да паркира на запазени за тази цел места.

хмммм.....