Уххх, остър пристъп на пролетна умора, или обичайният мързел, ескалиращ до нови висоти тези дни? По-скоро второто.

Както и да е, обхванало ме е някакво особено настроение, включващо: умерена доза необщителност, щипка асоциализация, голяма порция мързел, една чаша нехайство, голяма доза безцелност, умерена доза агресивност, умерена доза спокойствие, и още един куп бълбукащи и взаимно отричащи се нюанси на настроението в положителен или отрицателен характер, забъркани хубаво в пролетно коктейлче, което ме оставя объркан и разсеян. Това, че не мога да се усмихвам все още, определено ми пречи. Защото, ще си го кажа без заобикалки, усмивката е едно от най-силните ми оръжия :-)

Напоследък скиторя с колата из тъмните нощни улици на София. Понякога се щурам безцелно, друг път си начертавам мислено маршрутче и го следвам. Начин на разпускане си е.

В събота правих купонче за РД-а у нас. Беше много добре. Не мина и без инциденти обаче, когато Мими счупи полуоста на бричката пред химическия Ф-Т, за щастие без усложнения от телесен характер.

ОК, вече е време да излеза от хибернацията, както мечок, излизащ от зимен сън.

Неделя... (голяма сподавена прозявка).
Станал съм пълен емоционален инвалид тия дни.

Вчера се върнах от Мальовица. Там отидох в петък с още няколко човека. Бях измуфтил колата от баща ми. Взех Марин и Тако(?) от пл.Македония, а Светльо пред кино Изток. Първото ми пътуване извън града в силно заснежени условия откакто си взех книжката.
Беше сносна екскурзия, като се изключи това, че тъкмо като бяхме пристигнали, една лавина падна наблизо и затрупа някакво неразумно момиче. Успяха да я изкопаят, но изглеждаше ужасно като я видях, двете и ръце (доколкото разбрах) счупени в лактите. Повечето време прекарах сгушен в един ъгъл на хижата, дремейки от умора, а вечерта имаше купонче за 3-ти март. Първоначалната ми идея беше да се върна у дома на същия ден, но прецених че съм твърде скапан за такава авантюра.

Рано на следващия ден, към 9h аз и Марин потеглихме обратно. Беше страхотно. Времето беше облачно и сиво, духаше силен вятър и вдигаше снежни облаци около нас. Бях си сложил скиорските очила с оранжев филтър и това придаваше доста особен "слънчев" вид на обстановката.

А днес станах към 7 за да поработя и да не отида без домашно на курса по рисуване, където обаче ме посъветваха да се прибера у дома и да почивам, егаси :)

Систера е вече в Доминиканската Република, забравих да и честитя РД-то. Искам да и напомня да ми праща картичка от всяка точка по света на която отиде, а тя си е запланирала малко околосветско пътешествийце -- Доминика, Африка, Нова Зеландия, Австралия, и доста много скитане из дебрите на Азия. Луда работа. Не е начина по който аз бих се забавлявал, ама щом така си е решила...

zzzzz

Догуша ми дойде от идиоти. По личното ми мнение, 80% от лекарите в България спадат към тази група. А в ИСУЛ в София -- 99%, ни повече, ни по-малко. Днеска така се изнервих, че ми писна и се изписах по собствено желание от болницата за да не ми губят повече времето с ЕМГ-та и празни приказки. Догуша ми дойде от болници и хора в бяло. Тия в ИСУЛ по-специално нито имат някаква концепция какво да се направи по въпроса за лицето ми, нито са наясно какво правят (и най-вероятно не са ориентирани и за време и място, защото трябваше да ги коригирам: Ало? Утре е 01.03 а не 29.02!)

След консултации с n брой невролози, съвсем скоро орязвам неврологичните шейкове които ми предписа онзи въздухар от ИСУЛ и минавам на Нивалин субкутанно. Пък дано стане нещо. Ебнаха ми здраво лицето. Аудиологията псува хирургията, хирургията нехае, неврологията си измива ръцете с УНГ-то, УНГ-то бълва змии и гущери по хирургията, хирургията пак нехае, нали е над всичко. А пациента междувременно? В кучи гъз!

Много е ясно че в тая държава трябва да си оправяш бакиите сам. Жал ми става като се замисля колко много хлебец още трябва да изядем докато някои (всъщност много) хора разберат значението на думи като "дисциплина", "принципи" и "задължения".

И явно, както Мила беше толкова мила да ми каже, съм изпаднал в сатурнова дупка преди рождения ми ден:
Случих на най-подлия таксиджия който можете да си представите, който след като учтиво се усъмних в двойно-надутата сметка (която видях в последния момент) ми се разкрещя от упор. Не крия че ми се разтрепери ръката да му ковна един в устата... ама наистина. Гррр... вместо това най-хладно и учтиво го посъветвах да се успокои, платих му и си излязох. Намаше как. Писна ми да ме минават. Отгоре натова забравих да му поискам касова бележка.

need to relax and blow off some steam...