Поредният мързелив (неделен) ден. Аз -- закотвен у дома без големи шансове за излизане. Цял ден се опитвах да се закача за wireless-а на Емо от кухнята но нещо не ставаше. Останалата част от времето прекарах в учене на математика и си довърших работата за Boston Sunday Globe.

Малко ми е запечено в момента, нищо чудно предвид обстоятелствата.
За пореден път трябва да си отбележа, че да се поддаваш на емоциите си и да ги оставяш да си играят с теб е грешен и неползотворен подход. Необходима е разсъдливост и действия ако искам да съм предмет на собствените си (добре претеглени) решения. А не на разглезени емоции и разюздани фриволности, типични за недисциплинирността. Мда, малко дисциплина винаги е добре дошла.

Днес към 7ч вечерта най-накрая не издържах да съм постоянно затворен (било в болнична стая или у нас), тъй че взех лаптопа и се понесох към фитнес-клуба на 50м надолу по нашата улица. Имах късмет и успях да се закача на нечий безплатен wireless (благодарско на сестрата, че ми показа номера, нищо че вече не съм фен на интернет). Малко ми беше скофтено да излеза навън все пак -- имам игла за система в лявата ръка и солидна превръзка на главата, а навън температурите са минусови, но какво да се прави, у нас не ми се седеше хич, а още не съм се научил да намирам по-продуктивни начини да се разправям със скуката.

Но нека да сумирам най-общо случилото се през тази седмица. В понеделник най-накрая, след много мъки и перипетии легнах на операционната маса и ме реимплантираха. Оттогава насам се възстановявам, имам парализа на лявата половина на лицето защото по време на 4 и половина часовата операция са ми увредили лицевия нерв (ще отнеме седмици да се оправи). Общо взето преживяването не е наслада за сетивата но търпя мъжки и не се оплаквам :)

Силно се надявам новият PULSAR да си върши добре работата и да постигна някакво задоволително ниво на чуване. Но не мисля прекалено много за тези неща. Всичко с времето си, а междувременно имам още толкова за вършене.

Прегледах блога на Владо Хаджийски и видях че човека е постнал един куп рецепти за алкохолни напитки, ликьори, болета, грогове, шейкове, коктейли и прочие. Изкопирах ги, сега ще има с какво да експериментирам у дома.

18 Януари @~10:30

Днес отбелязвам началото на първия си блог. Както всичко ново, стартирам го по-скоро с експериментаторска цел отколкото с някаква конкретна идея наум. Ще видим как ще се развият нещата.

Денят ми започна по следния начин: събудих се по тъмна доба, замаяно скочих от кревата и светещото екранче на ГСМ-а ми извести че часът е 6:30 -- т.е. още около 20 минути излежаване в полусън в кревата. Странно, ама се бях наспал. Почивката от предните 2 дни явно си казва думата. Въпреки това, се оставих да бъда съблазнен от топлия креват и легнах "само за малко", докато баща ми не дойде да ме вдигне да ставам. около 5 минути след това най-накрая се вдигнах, скочих в протритите си дънки, включих звуковия процесор (добро утро!) и се понесох към банята да се измия и да си сложа контактните лещи.

Утрото започваше добре. Този път имах късмет, на стоянката за таксита имаше поне 3. Конверсацията с таксиджията протече по следния начин:
аз: Добро утро. До Малък градски театър зад канала?
таксиджия: Ъ?
аз: Малък градски театър? (опитвам се да го произнеса възможно най-добре, борейки се с лошата си артикулация и разхлабения ми от продължителния сън речеви апарат)
таксиджията се чумери
аз: Театър Иван Вазов? Абе карай към паметника на Левски.
таксиджия: Сядай!

И така... 17-та ПК: ЕКГ; 3 епруветки кръв, резултатите ще са готови утре. Операцията явно ще бъде в понеделник.

Трамвай 20 министерския съвет, крос до ул."Алабин", работата на бащата, размотаване пред ПЦ-то, малко интернет, крос до банката.

Оказа се, че да си откриеш банкова сметка е съвсем лесно. Всичко мина по мед и масло.

След 2 часа съм на rehab, после най-вероятно ще уча по математика. Ще му мисля, ще видя как ще се развие денят.